— Струва ми се, докторката иска да каже, че може би имаме постановка на мястото на престъплението или дори при самото убийство — обади се Марино. Още се чувстваше гузен, задето одеве бе казал „изсмукано от пръстите“. Надяваше се Скарпета да не си помисли, че е имал предвид нещо кой знае какво. — В такъв случай е възможно извършителят да е гей, нали, Бентън?
— Ако се съди по това, което ми е известно, Джейми — отговори Бентън на Бъргър — вместо на Марино, — подозирам, че е имало постановка, с цел да се скрие истинският характер и мотивът на убийството, както и моментът на извършване и връзката между жертвата и нападателя. Всичко това е предназначено за заблуда. Онзи, който го е направил, се страхува да не го хванат. И пак ще повторя: убийството има сексуален мотив.
— Тоест не мислиш, че извършителят е непознат? — попита Марино.
Бентън не отвърна нищо.
— Ако свидетелят казва истината, струва ми се, че случаят е точно такъв — каза Бонел на Марино, като го докосна отново. — Не мисля, че е бил неин приятел. Може би дори не го е виждала преди снощи.
— Трябва да привикаме Турет на разпит. И домоуправителя — каза Бъргър. — Искам да говоря и с двамата, най-вече с домоуправителя, Джо Барстоу.
— Защо най-вече с Джо Барстоу? — попита Бентън малко раздразнено.
Може би двамата с докторката не се погаждаха. Марино нямаше представа какво става с тях, не ги бе виждал от седмици, но вече му писваше да се старае да е мил с Бентън. Досадно беше да го пренебрегват непрекъснато.
— Аз имам същата информация от КИЦ като Марино. Забелязал ли си какво е работил Барстоу? — Бъргър се обръщаше към него. — В две фирми за доставки, таксиметров шофьор и още куп други професии. Барман, сервитьор. Работил е за таксиметрова компания до две хиляди и седма. Изглежда, се занимава с много неща, докато учи задочно в Манхатън Къмюнити Колидж — според това, което виждам, през последните три години ту прекъсва, ту почва отново.
Бонел се бе изправила и беше отворила бележника си.
— Опитва се да вземе полувисша степен по видеоизкуства и технологии. Свири на бас китара, по-рано е свирил в група, иска да участва в организирането на рок концерти и все още се надява на голям пробив в музикалния бизнес.
Тя четеше бележките си, а бедрото й докосваше Марино.
— Напоследък работи на половин ден в компания за компютърна графика. Занимава се с неквалифициран труд, предимно секретарска дейност или да тича по разни задачи — той му вика „асистент“, а аз бих го нарекла „момче за всичко“. На двайсет и осем е. Говорих с него около петнайсет минути. Каза, че познавал Тони само от контактите им в сградата и че, цитирам, никога не е излизал с нея, но мислел да я покани някой път.
— Ти ли го попита дали е излизал с нея или е мислил за това? — попита Бъргър. — Или той ти го каза доброволно?
— Доброволно го каза. Също така доброволно съобщи, че не я е виждал от няколко дни. Твърди, че снощи прекарал цялата вечер в апартамента си, поръчал си пица и гледал телевизия, защото времето било много лошо, а пък той бил уморен.
— Доста алибита предлага — каза Бъргър.
— Да, би могло да се каже, но това не е необичайно в такива случаи. Всички мислят, че са заподозрени. Или пък имат в живота си нещо, за което не искат да разберем — отвърна Бонел, докато прелистваше страниците. — Описа я като дружелюбна личност, която не се оплаквала много. Не бил забелязал да е голяма купонджийка или да води разни хора в сградата, като например — пак ще цитирам — купища мъже. Забелязах, че е извънредно разстроен и уплашен. Изглежда, в момента не е таксиметров шофьор — добави тя, сякаш това бе важна подробност.
— Не го знаем със сигурност — каза Бъргър. — Не знаем дали няма достъп до таксита. Може да кара нелегално, за да не плаща данъци например. В града има доста такива независими шофьори, особено напоследък.
— Червеният шал прилича на онзи, който свалих от шията на Тони — каза Скарпета и Марино си я представи как седи някъде с Бентън и гледа компютърния екран. Може би в апартамента им на Сентръл Парк Уест, недалеч от Си Ен Ен. — Чисто червен, ярък, от изкуствена материя, тънка, но много топла.
— Изглежда, е същият — каза Бъргър. — Тези видеоклипове и есемесът до майка й като че ли доказват, че Тони е била жива вчера в седем и една минута, когато е излязла от сградата, както и един час по-късно, около осем. Кей, ти май се опитваше да ни кажеш, че имаш различно мнение за часа на смъртта и то противоречи на онова, което подсказват видеоклиповете.