— Жълто такси, казвате?
— Тя изглеждаше пияна или в безсъзнание. Видях я съвсем за кратко, а и както казах, беше тъмно и имаше доста мъгла, много лошо се виждаше. Карах към Пето авеню и само я зърнах. Не намалих, но знам какво видях и определено беше жълто такси. Табелата на покрива не светеше, както когато таксито е заето.
— Имате ли регистрационния номер или номера за идентификация, написан на вратата?
— Не, не. Изобщо не съм гледал за такива неща, обаче, ъм, видях по новините, казаха, че била някаква бегачка, и си спомних, че тази жена май беше облечена в някакви дрехи за бягане. С червена кърпа или нещо такова. Стори ми се, че видях нещо червено около врата й, и имаше светъл суичър или нещо подобно вместо палто, защото веднага забелязах, че не изглежда много топло облечена. Според това, което чух, са я открили скоро след като минах оттам…
WAV файлът свърши.
— Диспечерът се свърза с мен и говорих с този човек по телефона, а по-късно ще разговаряме и на живо. Освен това го проучваме — каза Бонел.
Във въображението на Скарпета изникна люспицата жълта боя, която бе извадила от косата на Тони Дериън, в областта на раната. Спомни си, че когато я бе разглеждала под лупа в моргата, си мислеше, че цветът й напомня за френска горчица и жълти таксита.
— Харви Фоли, двайсет и девет годишен, проектен мениджър във фармацевтична компания „Клайн“ в Бруклин, има апартамент в Бруклин — продължи Бонел. — А приятелката му има апартамент в Манхатън, в Морнингсайд Хайтс.
Скарпета не знаеше със сигурност дали боята е автомобилна. Можеше да е за сгради, аерозолна, от някакъв инструмент, от колело, от уличен знак, кажи-речи от всичко.
— Това, което ми каза той по телефона, съответства на думите му от записа — говореше Бонел. — Прекарал нощта при приятелката си и се връщал вкъщи, за да се приготви за работа, бил се насочил към Пето авеню с намерението да свие по Петдесет и девета към моста Куинсбъро.
Беше ясно защо Бъргър се противи толкова на мнението на Скарпета относно времето на смъртта на Тони Дериън. Ако убиецът бе таксиметров шофьор, изглеждаше по-правдоподобно да е карал колата си и да е забелязал Тони, докато се е разхождала или тичала късно вечерта. Не изглеждаше вероятно шофьор на такси да я качи по някое време във вторник, вероятно следобед, а после да държи тялото й при себе си почти до пет сутринта.
Междувременно Бонел продължаваше да обяснява:
— Няма нищо подозрително в казаното от него, нито пък в миналото му. Но най-важно е описанието на дрехите на жената и как мъжът й е помагал да излезе от таксито. Откъде би могъл да знае тези подробности? Те не са огласени публично.
„Тялото не лъже“. Скарпета си напомни на какво я бяха учили още в първите дни на обучението й: „Не се опитвай да нагласиш уликите така, че да съответстват на престъплението“. Тони Дериън не беше убита миналата нощ. Не беше убита вчера. Независимо в какво искаше да вярва Бъргър и какво разправяха свидетелите.
— Харви Фоли даде ли по-подробно описание на мъжа, който уж е помагал на пияната жена да слезе от таксито? — попита Бентън, вперил поглед в тавана. Беше събрал длани и нетърпеливо потупваше върховете на пръстите си.
— Мъж с тъмни дрехи, с бейзболна шапка, може би с очила. Фоли останал с впечатлението, че мъжът е слаб, може би среден на ръст — каза Бонел. — Но не го разгледал добре, защото не намалил скоростта, а и имало мъгла. Каза и че самото такси му пречело на видимостта, защото мъжът и жената се намирали между него и тротоара. Наистина би било така, ако караш на изток по Сто и десета към Пето авеню.
— Ами шофьорът на таксито? — попита Бентън.
— Свидетелят не е погледнал, но предположил, че има такъв — отвърна Бонел.
— Че защо ще го предполага?
— Единствената отворена врата била задната дясна, сякаш шофьорът още си седял отпред, а мъжът и жената слизали отзад. Харви каза, че ако бил видял, че шофьорът й помага да излезе на място като това, вероятно щял да спре. Щял да предположи, че жената е в беда. Не можеш да оставиш пиян и изпаднал в безсъзнание човек край пътя.
— Струва ми се, че той си търси оправдание защо не е спрял — каза Марино. — Не му се иска да мисли, че наистина е видял как таксиметров шофьор изхвърля ранена или мъртва жена край пътя. По-лесно му е да си мисли, че е била двойка, която е гуляла цяла нощ.
— Ами мястото, описано от него в разговора с 911? — попита Скарпета. — На какво разстояние се намира то от мястото, където е открит трупът?