„Знаете ли коя е най-добрата охранителна система? Щорите.“ Беше давал този съвет през цялата си кариера.
И това си бе чистата истина. Същото каза и на Карли Криспин, когато се срещнаха за първи път на едно от вечерните партита на Руп Стар. Тогава тя бе прессекретар на Белия дом, а Ейджи беше консултант и се движеше в много орбити, не само на ФБР. Годината бе 2000-ата и тогава Карли бе истинска бомба: адски привлекателна, с огненочервена коса, отракана, умна и истински магнит за мъжете в моментите, когато не говореше с репортерите и можеше да казва каквото мисли. Някак си двамата се бяха озовали в библиотеката за редки книги на Руп Стар, разглеждаха стари томове по някои от любимите теми на Ейджи: за Симон Магесника и летящия светец Йосиф от Купертино, който безспорно бе притежавал способността да левитира. Ейджи й бе разказал за Месмер и й бе обяснил за целебните сили на животинския магнетизъм, а после за Брейд и Бернхайм и техните теории за хипнозата и неспокойния сън.
Беше съвсем естествено, че Карли с нейната страст към журналистиката не се интересуваше толкова от паранормалното, а бе привлечена от секцията с фотоалбуми, всички подвързани с флорентинска кожа, които Ейджи наричаше „полицейският архив на така наречените приятели на Руп“. Дълги часове те седяха един до друг на третия етаж на огромната къща и разглеждаха снимки, обхващащи десетилетия, като сочеха хората, които успяваха да разпознаят.
— Изумително е колко приятели може да си купи човек с пари и да мисли, че са истински. Ето това бих сметнал за тъжно, ако можех да се заставя да изпитам съчувствие към някой шибан мултимилиардер — бе казал Ейджи на жената, която нямаше вяра на никого, защото беше една от най-аморалните използвачки, които Руп Стар би могъл да срещне някога.
Само че Руп никога не бе управлявал финансите на Карли. Тя бе просто една атракция за останалите гости, както и самият Ейджи. Човек не можеше дори да получи интервю с някой от специалния клуб на Руп, без да плати минимум един милион долара, но можеше да бъде гост, ако Руп го харесваше и го смяташе за забавен по един или друг начин. Тогава той го канеше на вечери, на партита, за да развлича истинските му гости. Онези, които имаха пари за инвестиране. Актьори, професионални спортисти, най-новите магьосници на Уолстрийт се стичаха към голямата къща на Парк авеню и срещу привилегията да правят Руп по-богат получаваха възможността да се смесват с други светила, чиито достойнства не бяха финансови. Политици, телевизионни водещи, популярни журналисти, криминалисти, адвокати — всеки, за когото се говори по новините или пък има някоя и друга добра история, подходяща за хората, които Руп се опитваше да впечатли. Той проучваше потенциалните си клиенти, за да разбере какво ги вълнува, а после се заемаше с вербуването. Не бе нужно да познава някого, за да го включи в списъка на второкласните гости. Просто нареждаше да му пратят писмо или да му се обадят по телефона. „Рупърт Стар би желаел да се наслади на вашата компания.“
— Това е същото като да хвърляш фъстъци на слоновете — бе казал Ейджи на Карли в онази незабравима вечер. — Ние сме фъстъците, а те са слоновете. Никога няма да сме в тяхната категория, дори и да остареем като слонове, а несправедливата ирония е, че някои от тези слонове не са достатъчно порасли, за да играят в цирка. Виж това слонче. — И почука с пръст по снимката на едно момиче с някак дива красота, което се взираше дръзко в обектива, прегърнало Руп. Отдолу бе отбелязана годината: 1996.
— Сигурно е някоя млада актриса. — Карли се опитваше да познае коя точно.
— Опитай пак.
— Добре де, коя е? — попита Карли. — Хубава е по наистина особен начин. Като много красиво момче. Може и да е момче. Не, струва ми се, че виждам гърди. Да. — Тя отмести ръката на Ейджи и обърна страницата. Докосването й го сепна. — Ето още една. Определено не е момче. Леле! Наистина е страхотна, ако пренебрегнеш рамбовското й облекло и липсата на грим; има чудесно тяло, много атлетично. Опитвам се да се сетя в кой филм съм я гледала.
— Не си я гледала, а и никога няма да се сетиш. — Той остави ръката си там, където беше, с надеждата, че тя може да я отмести пак. — Ето ти една подсказка: ФБР.
— Сигурно се занимава с организирана престъпност, щом е попаднала в тази звездна колекция. — Сякаш човешките същества не бяха по-различни от скъпоценните стари коли на Руп. — И то от страната на престъпниците. Не би могла да има друга връзка с ФБР при положение, че е въшлива от пари. Освен ако не е някоя като нас. — Имаше предвид от второкласните гости.