— Доктор Скарпета, хайде да бъдем честни. ДНК-то е важно. Всъщност ДНК-то може да се окаже най-важната улика в случая Хана Стар.
— Карли…
— Няма да ви питам за него — прекъсна я Карли с вдигната ръка и смени тактиката. — Цитирам Хана Стар като пример. ДНК-то би могло да докаже, че тя е мъртва.
На мониторите в студиото се появи снимка на Хана Стар — същата, която показваха по новините от седмици. Боса и красива, с бяла лятна рокля с дълбоко деколте, застанала на алея край плажа, усмихваща се замечтано на фона на палми и блестящо синьо море.
— Така смятат много от хората, работещи в криминалната област — продължи Криспин. — Въпреки че не искате да го признаете публично. А като не признавате истината — гласът й стана обвинителен, — позволявате да се правят опасни заключения. Ако тя е мъртва, не трябва ли да го знаем? Не трябва ли Боби Фулър, бедният й съпруг, да го знае? Не трябва ли да започне официално разследване на убийството и да се вземат заповеди за обиск?
На мониторите се появи друга снимка, която се въртеше по телевизията от седмици: Боби Фулър с белозъбата си усмивка, в дрехи за тенис, седнал зад волана на своето червено „Порше Карера GT“ за четиристотин хиляди долара.
— Не е ли вярно, доктор Скарпета? — попита Карли.
— На теория ДНК-то не може ли да потвърди нечия смърт? Ако разполагате с ДНК от коса, която сте открили някъде, например в кола?
— Не е възможно ДНК-то да потвърди, че някой е мъртъв — каза Скарпета. — ДНК-то определя самоличността.
— ДНК-то със сигурност може да ни каже дали източникът на косата, открита в някоя кола например, е Хана.
— Няма да коментирам.
— Ами ако освен това косата показва признаци на разлагане?
— Не мога да обсъждам фактите по този случай.
— Не можете или не искате? — рече Карли. — Какво е това, което криете от нас? Да не би неудобната истина, че експерти като вас може да грешат по въпроса какво се е случило с Хана Стар?
Още един изтъркан образ се появи на мониторите: Хана в костюм на Долче и Габана, с очила и прибрана отзад дълга руса коса, седи зад бюро в стил Бидермайер в един ъглов кабинет с изглед към Хъдсън.
— Че трагичното й изчезване може да е нещо съвсем различно от онова, което предполагат всички, включително и вие. — Въпросите на Карли, излагани като факти, придобиваха тона на кръстосан разпит.
— Карли, аз съм съдебен лекар в Ню Йорк Сити. Сигурна съм, че разбирате защо не мога да водя този разговор.
— Строго погледнато, работите на частен договор, а не сте наета от градските власти.
— Наета съм от главния съдебен лекар на Ню Йорк Сити и отговарям лично пред него.
Нова снимка: изградената през 50-те години фасада от сини тухли на Службата по съдебна медицина в Ню Йорк Сити.
— Вие работите безвъзмездно. Мисля, че говореха за това по новините — доброволно отдавате времето си на нюйоркската служба. — Карли се обърна към камерата. — За зрителите, които може би не знаят, нека обясня, че доктор Кей Скарпета е съдебен лекар в Масачузетс и работи също така като нещатен сътрудник, без заплащане, към Службата за съдебна медицина в Ню Йорк Сити. — Обърна се към Скарпета. — Макар че не ми е съвсем ясно как можете да работите едновременно за Ню Йорк Сити и за щата Масачузетс.
Скарпета не сметна за нужно да обяснява.
Карли вдигна един молив, сякаш се готвеше да си води бележки, и каза:
— Доктор Скарпета, самият факт, че не желаете да говорите за Хана Стар, означава, че я смятате за мъртва. Ако не мислехте, че е мъртва, за вас нямаше да е проблем да изкажете мнението си. Защото тогава тя не би била ваш случай.
Не беше вярно. Съдебните патолози можеха при нужда да преглеждат живи пациенти или да се занимават със случаи на изчезнали лица, които се смятат за мъртви. Скарпета обаче не желаеше да пояснява.
Вместо това каза:
— Не е уместно да обсъждаме подробности от никой случай, който се разследва или по който няма произнесена присъда. Това, което се съгласих да правя във вашето предаване тази вечер, Карли, е да проведем обща дискусия за съдебномедицинските улики, и по-специално за веществените следи, при които едно от най-често срещаните изследвания е микроскопският анализ на коса.
— Добре. Да говорим тогава за веществени следи, за коса. — Тя почукваше с молива по листовете пред себе си. — Не е ли вярно, че изследванията на коса могат да докажат, че тя е паднала след смъртта на човека? Ако косата е открита например в кола, която е използвана за превоз на трупа?