— Надяваш се да е вярно, че в града има сериен убиец, който кара такси?
— Нямах предвид това. Божичко, Кей. Тази тема е проклето стършелово гнездо, телефоните пощуряват. Прессекретарят на Нюйоркското полицейско управление отрича. Отрича, категорично. Казва, че твърденията за открити косми от косата на Хана Стар са неоснователни, пълен боклук. Прав ли е?
— Няма да ти помагам в това.
— Шибаната Карли! Толкова обича съревнованията и толкова завижда на Нанси Грейс, Бил Къртис, Доминик Дън. Дано има с какво да подкрепи думите си, защото хората ни засипват с обаждания. Не мога да си представя какво ще бъде утре. Тази връзка с такситата обаче е интересна, а? Полицията нито я отрече, нито я потвърди. Какви изводи си правиш от това?
— Няма да правя никакви изводи — каза Скарпета. — Моята работа като съдебномедицински анализатор не е да ви помагам да разчепквате случаи в ефир.
— По-добре щеше да е, ако имахме кадри с онзи електронен нос. — Алекс прокара пръсти през косата си.
— Не знаех, че ще стане въпрос за него. Ти ми обеща, че няма да говорим за Хана Стар. Изобщо не е ставало и дума, че ще говорим за Тони Дериън. Мили боже! Знаеш, че тя е случай на ССМ, че беше при мен тази сутрин. Ти ми обеща, Алекс. Какво стана с договорите?
— Опитвам се да си представя как изглежда. Трудно е да го приемеш на сериозно, някакво си устройство за разкриване на престъпления, наречено нос. Но пък от друга страна, предполагам, че повечето полицейски управления не разполагат с кучета за надушване на трупове.
— Не можеш да каниш експерти, които активно работят по криминални случаи, и да позволяваш да се случва такова нещо.
— Ех, да беше обяснила за кучетата, които надушват трупове. Това щеше да е изумително.
— С удоволствие бих се разпростряла по този въпрос, но не и по другия. Ти се съгласи, че случаят Стар е забранена тема. И адски добре знаеш, че случаят Тони Дериън също е забранена тема.
— Виж какво. Тази вечер ти беше страхотна, окей? — Погледна я и въздъхна. — Знам, че не мислиш така и че си разстроена. Бясна си и това е разбираемо. Аз също съм бесен.
Скарпета хвърли палтото си на един стол за гримиране и седна.
— Вероятно трябваше да напусна още преди месеци, преди година. Изобщо не трябваше да започвам. Обещах на доктор Едисън, че никога няма да обсъждам активни случаи, и той повярва на думата ми. Ти ме постави в много неприятно положение.
— Не аз, а Карли.
— Не, аз сама се поставих, макар че би трябвало да знам по-добре от всички как стоят нещата. Сигурна съм, че можеш да намериш някой съдебен патолог или криминалист, който с удоволствие ще върши тази работа и ще представя сензационни мнения и спекулации, вместо предпазливо да се придържа към теорията и да е обективен като мен.
— Кей…
— Аз не мога да бъда като Карли. Просто не съм такава.
— Кей, „Докладът на Криспин“ отива на боклука. Не само заради рейтингите. Тя е постоянно оплювана от критици, от блогъри, даже от известно време получавам оплаквания отгоре. По-рано Карли беше свестен журналист, но вече не е, това е сигурно. Идеята да я вземем не беше моя и за да сме справедливи към мрежата, Карли от самото начало знаеше, че става дума само за прослушване.
— Тогава чия бе идеята да я вземете? Ти си изпълнителният продуцент. Какво прослушване?
— Тя е бивша прессекретарка на Белия дом и ни се струваше страхотна сделка. Не знам какво стана. Беше грешка и честно казано, Карли знаеше, че шоуто е на изпитателен срок. Обеща да използва връзките си, за да осигури изтъкнати гости като теб.
— Мен ме осигури, защото ти вече три пъти ме заставяш с опрян в главата пистолет.
— Опитвам се да спася нещо, което не може да бъде спасено. Тоест, опитвах се. И ти се опитваше. Дадохме й всички възможности. Няма значение чия е била идеята, а и без това гостите й, с изключение на теб, не струват нищо, абсолютно долнопробни са, защото кой би поискал да работи с нея? Например онова изкопаемо, съдебният психиатър доктор Ейджи — не ща да му слушам педантичните монолози и секунда повече. В крайна сметка в този бизнес ако имаш един не особено успешен сезон, може да ти дадат втори шанс. При два неуспешни сезона си вън. В нейния случай отговорът е очевиден. Мястото й е в някоя регионална телевизионна станция на някое малко градче. Може би да съобщава прогнозата за времето, да води готварско шоу или предаване за любопитни факти. Но е абсолютно сигурно, че няма място в Си Ен Ен.