— Мога ли да те попитам как успя да направиш връзката между една коледна картичка и тази Доди, която се обади от Детройт? Или ужким от Детройт — говореше Марино. — Докторката знае ли за коледната картичка?
— Не.
— Това отговор на кой въпрос е?
— На всичките — рече Бентън.
— Тази Доди някога срещала ли се е с докторката?
— Аз поне не знам такова нещо. Но тук не става дума за Кей. Става дума за мен. Обаждането в Си Ен Ен беше заради мен.
— Да, знам, Бентън. Всичко е заради теб, но не те питам за това.
Агресивността сякаш побутваше Бентън с пръст в гърдите. „Добре. Давай, ядосай се. Отвърни му.“
— Познах гласа й — каза той.
В някой по-ранен век може би двамата щяха да излязат отвън и да си спретнат един юмручен бой. Примитивното поведение си имаше някои достойнства. Беше пречистващо.
— От коледна картичка ли? Не разбирам — продължи Марино.
— Пееща картичка. Отваряш я и се включва запис. Запис на Доди Ходж, която пее доста неприлична коледна песен.
— Още ли е у теб.
— Разбира се. Това е доказателство.
— Доказателство за какво? — поинтересува се Марино.
— Виж какво ще намериш в компютъра.
— Ще те питам още веднъж. Докторката не знае за Доди Ходж и нейната картичка, нали?
— Не знае. Кажи ми какво си открил в КИЦ. — Бентън не можеше да иде там лично и да свърши работата, не разполагаше с нужните правомощия и това адски го възмущаваше.
— Искаш да кажеш, че ще открия нещо. Затова го предлагаш — рече Марино. — И ти вече знаеш какво ще открия. Осъзнаваш ли колко време се губи заради тези твои простотии с лекарската тайна?
— Не знам какво ще откриеш. Просто трябва да се уверим, че тя не е опасна, че не е била арестувана някъде за нещо — каза Бентън.
Марино би трябвало да намери данни за ареста на Доди в Детройт. Може да имаше и други неща. Бентън отново действаше като ченге, но този път чрез посредник, и безпомощността, която изпитваше, ставаше непоносима.
— Тревожа се, когато лабилни личности агресивно се интересуват от известни хора — добави той.
— От кого, освен от докторката? Въпреки че това, което е направила Доди, е било заради теб. Кой друг? Имаш ли наум някои други известни хора?
— Ами, филмови звезди например. Хипотетично, филмова звезда като Хап Джъд.
Възцари се мълчание, а после Марино каза:
— Интересно, че спомена точно него.
— Защо?
Какво знаеше Марино?
— Може би трябва да ми кажеш защо го спомена.
— Та както ти предложих, виж какво ще намериш в КИЦ. — Бентън вече бе казал прекалено много. — Както знаеш, в моето положение не мога да извършвам разследвания.
Не можеше даже да поиска да види шофьорската книжка на някой пациент, докато седяха и разговаряха. Не можеше да претърси някого за оръжие. Не можеше да поиска проверка на миналото му. Не можеше да направи нищо.
— Ще проверя за Доди Ходж — каза Марино. — Ще проверя и за Хап Джъд. Ако се интересуваш от още нещо, само кажи. Мога да проверя каквото ми душа иска. Радвам се, че не съм профайлър при всички тия скапани ограничения. Щях да превъртя.
— Ако бях още профайлър, нямаше да имам ограничения и нямаше да се нуждая от теб, за да проверявам нещо — рече сприхаво Бентън.
— Ако говоря с докторката преди теб, мога ли да й кажа за Доди?
Представата как Марино говори със Скарпета преди него раздразни Бентън още повече и той каза:
— Ако по някаква причина говориш с нея преди мен, ще съм ти много благодарен, ако й кажеш, че се опитвам да се свържа с нея.
— Разбрах и излизам — каза Марино. — Малко съм изненадан, че още не се е прибрала. Мога да накарам няколко патрулки да я потърсят.
— Засега не бих го правил, ако не искаш историята да цъфне по новините. Не забравяй с кого е. Тръгнала си е с Карли Криспин. Ако до тях спре полицейска кола, каква мислиш ще е водещата тема на Карли за шоуто утре вечер?
— Бих казал „Таксиметров ужас в Манхатън“.
— Вече заглавия ли измисляш?
— Не аз. Вече се говори за това. Хората приказват за връзката с жълтото такси. Вероятно по празниците ще слушаме само за това по новините. Докторката и Карли може да са се отбили да пият кафе или нещо такова.