— Не си ли щастливка да живееш точно тук? — Карли надничаше над вдигнатата яка на палтото си, докато двете със Скарпета крачеха по тротоара под променливата светлина на лампите. — Някой май ти плаща добре. Или може би апартаментът е на Луси? Тя би била идеална гостенка за моето шоу, да говори за компютърните проучвания в криминологията. Още ли е добра приятелка с Джейми Бъргър? Видях ги една вечер в „Мънки Бар“. Не знам дали са го споменали. Джейми отказва да се появи по телевизията и няма да я моля пак. Наистина не е честно. Нищо не съм направила.
Карли, изглежда, бе в пълно неведение, че няма да има повече предавания, във всеки случай не и с нея като водеща. Или може би подозираше какво става зад кулисите в Си Ен Ен и се опитваше да изкопчи някаква информация. Съмнение човъркаше Скарпета, защото когато с Алекс бяха излезли от гримьорната, откриха Карли да чака в коридора, на няма и половин метър от вратата. Тя уж си тръгваше точно в тази секунда и каза, че със Скарпета трябвало да повървят заедно, в което нямаше никаква логика. Карли не живееше наблизо, а в Стамфорд, Кънектикът. Не ходеше пеш, нито пък взимаше метро или такси, винаги ползваше служебна кола, предоставена от телевизията.
— Това беше след като се появи по „Американско утро“ миналата година. Не знам дали си го гледала. — Карли заобикаляше парчетата мръсен лед. — Ставаше дума за онова дело за насилие над животни, по което беше обвинител, срещу веригата магазини за домашни любимци. Си Ен Ен я пусна в ефир да говори за това само за да й направи услуга. А тя се ядоса, защото въпросите бяха трудни. И познай кой отнесе наказанието? Аз. Ако ти я помолиш, може би ще се съгласи да излезе пак по телевизията. Бас държа, че можеш да уговориш всекиго, при връзките, които имаш.
— Защо не ти хванем едно такси — каза Скарпета. — Отклоняваш се от пътя си, а аз нямам нищо против да повървя сама. Ей тук наблизо е.
Искаше й се да се обади на Бентън и да му обясни защо се бави толкова, за да не се притеснява, но блекбърито й не беше у нея. Сигурно бе останало в апартамента, вероятно до мивката в банята. Вече на няколко пъти й минаваше през ума да ползва телефона на Карли, но това означаваше да набере на него личен и непубликуван номер, а след случилото се тази вечер бе уверена в едно — на тази жена не можеше да се има доверие.
— Радвам се, че Луси не инвестира състоянието си при Мадоф, не че той е единственият мошеник — каза Карли.
Метрото изтътна под тях и от една решетка лъхна топъл въздух. Скарпета не смяташе да налапва кукичката. Карли се опитваше да измъкне информация.
— Аз не напуснах борсата, когато трябваше, изчаках, докато Дау падне под осем хиляди — продължи Карли. — Виж ме само, понякога се засичам по разни събития със Сюз Ормън, а питала ли съм я за съвет? Колко изгуби Луси?
Като че ли Скарпета би й казала, дори да знаеше.
— Знам, че е натрупала цяло състояние от компютри и инвестиции, винаги е в списъка на „Форбс“, в челната стотица. Освен сега — продължи Карли. — Забелязах, че вече я няма там. По едно време, не много отдавна, състоянието й не се ли изчисляваше в милиарди заради високоскоростните технологии и всевъзможния софтуер, който разработва кажи-речи откакто е била в пеленки? Освен това съм сигурна, че получава добри финансови съвети. Или поне по-рано получаваше.
— Аз не чета списъка на „Форбс“ — каза Скарпета и наистина не знаеше отговора. Луси никога не бе особено словоохотлива по въпроса за финансите си и Скарпета не питаше. — Освен това не обсъждам семейството си — добави тя.
— Май доста неща не обсъждаш.
— Стигнахме. — Сградата на Скарпета бе пред тях. — Всичко хубаво, Карли. Весели празници.
— Бизнесът си е бизнес, нали? В него всичко е позволено. Не забравяй, че сме приятелки. — Карли я прегърна. Никога досега не го беше правила.
Скарпета влезе във фоайето от полиран мрамор, зарови в джобовете на палтото си за ключовете и се сети, че май блекбърито й за последно бе именно там. Сигурна ли беше? Не можеше да си спомни. Опита се да възстанови в паметта си какво бе правила тази вечер. Беше ли използвала изобщо телефона? Може би го бе вадила в Си Ен Ен и го бе оставила някъде? Не. Беше сигурна, че не е.