Макар че лейтенантът нямаше да го каже, тя току-що му бе дала доста информация. Ако се съдеше по размера и теглото на пакета, той не би могъл да съдържа повече от седемстотин грама експлозив и не бе чувствителен към движение, освен ако нямаше някакъв хитроумен таймер, нагласен така, че след известно време да задейства датчик за движение.
— Не забелязах нищо необичайно. — Рос говореше бързо, отблясъците на лампите играеха по момчешкото му лице. — Човекът го остави на бюрото, обърна се и си тръгна. После аз го преместих зад бюрото, вместо да го прибера в стаичката отзад, защото знаех, че доктор Скарпета ще се върне скоро.
— Откъде знаехте? — попита Бентън.
— Имаме телевизор в стаята за почивка. Знаехме, че ще я дават по Си Ен Ен тази вечер…
— Кои „ние“? — попита Лобо.
— Аз, портиерите, един от разсилните. А и бях тук, когато тя тръгна към Си Ен Ен.
— Опишете ми човека, който достави пакета — рече Лобо.
— Чернокож, с дълго тъмно палто, ръкавици, шапка на „ФедЕкс“ и с клипборд. Не съм сигурен на каква възраст беше, но не беше стар.
— Виждали ли сте го друг път да донася или взима пратки от тази сграда или в този район?
— Не си спомням.
— Пеш ли дойде, или спря отпред с микробус или камион?
— Не видях кола — отвърна Рос. — Обикновено те паркират където намерят място, а после идват пеш. Това е кажи-речи всичко, което забелязах.
— Значи нямате представа дали човекът наистина е от „ФедЕкс“? — попита Лобо.
— Не. Но той не направи нищо, което да ми се стори подозрително.
— А после? Той остави пакета и какво стана после?
— Тръгна си.
— На секундата? Право към вратата? Сигурен ли сте, че не се е помотал наоколо, например да се е приближил до някое стълбище или да е поседнал във фоайето?
В този момент ченгетата от ОБР слязоха от асансьора — извеждаха останалите жители от сградата.
— Сигурен ли сте, че човекът от „ФедЕкс“ е влязъл и е дошъл направо до бюрото ви, а после се е обърнал и веднага е излязъл? — попита Лобо.
Рос обаче бе зяпнал изумено кортежа, който се приближаваше към сградата: полицейски коли, ескортиращи четиринайсеттонен камион с бронирана камера за превоз на бомби.
— Мамка му! — възкликна той. — Тук да няма терористично нападение? И всичко това само заради онзи пакет на „ФедЕкс“? Майтапите се, нали?
— Може би е отишъл до коледната елха във фоайето? Сигурен ли сте, че не се е доближавал до асансьорите? — упорстваше Лобо. — Рос, слушате ли ме? Това е важно.
— Леле!
Синьо-белият сапьорски камион с бомбената камера, покрита с черен брезент, спря точно пред сградата.
— Дребните неща може да са ни от голяма полза. Дори най-малката подробност има значение — продължи Лобо. — Затова ви питам пак. Човекът от „ФедЕкс“. Той отиде ли някъде, дори и за секунда? До тоалетната? Да пие вода? Погледна ли какво има под коледната елха във фоайето?
— Не, мисля, че не. Божичко! — Рос зяпаше сапьорския камион.
— Това не е достатъчно, Рос. Трябва да съм абсолютно сигурен къде е ходил или не е ходил. Разбирате ли защо? Ще ви кажа. Трябва да проверим всяко място, на което евентуално е ходил, за да се уверим, че не е оставил някакво устройство някъде, където никой не би се сетил. Гледайте ме, като ви говоря. Ще проверим записите на охранителните камери, но ще стане по-бързо, ако още сега ми кажете какво сте видели. Сигурен ли сте, че не е носил нищо друго, когато е влязъл във фоайето? Кажете ми всяка подробност, и най-дребната. После ще изгледам записите.
— Сигурен съм, че дойде право при мен, даде ми пакета и веднага излезе — отвърна Рос. — Но нямам представа дали не е направил нещо извън сградата и дали не е отишъл някъде другаде. Не съм го следил. Нямах причина да се тревожа. Компютърът за камерите е в задната стаичка. Това е всичко, за което се сещам.
— Когато излезе, в коя посока тръгна?
— Видях го да излиза през тази врата. — Той махна към стъклената врата на входа. — После не знам.
— По кое време беше това?
— Малко след девет.
— Значи за последно го видяхте някъде преди два часа или два часа и петнайсет минути.
— Ами да.
— Той носеше ли ръкавици? — намеси се Бентън.
— Да, черни. Може би подплатени. Докато ми подаваше пакета, ми се стори, че видях от ръкавиците му да се подава кожа.