— Именно — каза Марино.
— „Именно“ ли? — попита Лобо.
— Доди Ходж, по всяка вероятност бивша пациентка на „Маклийнс“. — Марино винаги бъркаше името на болницата. В него нямаше „с“ и никога не бе имало. — Още не съм я проверил в КИЦ, защото малкият инцидент на докторката ми попречи.
— Не я познавам — каза Скарпета и споменът за жената по телефона, която бе назовала Бентън по име и говореше за статия, каквато той никога не бе писал, предизвика у нея нов пристъп на гадене. Тя се обърна към Бентън и каза: — Няма да те питам.
— А аз не мога да ти кажа нищо — отвърна той.
— Позволете тогава аз да кажа, защото пет пари не давам за тия глупости за защита на откачалките — обади се Марино. — Въпросната дама е изписана от „Маклийнс“ и Бентън получава от нея пееща коледна картичка, която е адресирана също и до теб, а по-късно тя ти се обажда на живо по телевизията и получаваш един пакет.
— Това вярно ли е? — попита Лобо.
— Не мога да потвърдя всичко, а и никога не съм казвал, че е била пациентка в „Маклийн“ — отговори Бентън.
— Искаш да кажеш, че не е била ли? — притисна го Марино.
— Това също не мога да ви кажа.
— Добре — рече Лобо. — Друг въпрос. Знаем ли дали в момента тази пациентка, Доди Ходж, се намира наблизо, може би дори в самия град?
— Може би — каза Бентън.
— Може би ли? — изхъмка Марино. — Не мислиш ли, че трябва да ни кажеш, ако е тук?
— Само ако знаем със сигурност, че е извършила нещо незаконно или че представлява заплаха — започна Бентън. — Знаеш как стоят нещата.
— О, я стига. Разпоредби, които защитават всички, освен невинните — възкликна Марино. — Да, знам как стоят нещата. Пазим кукувците и непълнолетните. В наши дни осемгодишни деца гърмят по хора. Обаче на всяка цена трябва да защитим личността им.
— Как беше доставена пеещата картичка? — попита Лобо.
— С „ФедЕкс“ — призна Бентън. — Не казвам, че няма връзка. Не казвам и че има. Просто не знам.
— Ще проверим в Си Ен Ен, ще проследим обаждането на Доди Ходж до телевизията — каза Лобо. — Ще видим откъде е звъняла. Трябва ми запис на шоуто. Ще се опитаме да я намерим и да говорим с нея. Тя някога давала ли ви е повод да я смятате за опасна, доктор Бентън? Добре, оставете. Знам, че не можете да говорите за нея.
— Да, не мога.
— Идеално. Може би ще говориш, когато взриви нещо — рече Марино.
— Не знаем кой е мъжът, оставил пакета, освен че е чернокож с татуировка на врата — каза Бентън. — И не знаем какво има вътре. Не знаем със сигурност дали е някакъв експлозив.
— Знаем достатъчно, за да съм неспокоен — каза Лобо. — На рентгена видяхме жици, батерии, микропрекъсвач и което наистина ме тревожи — малък прозрачен контейнер, нещо като епруветка със запушалка. Не засякохме радиация, но не сме използвали никакви други детектори, не искахме да се приближаваме толкова.
— Супер — рече Марино.
— Усетихте ли някаква миризма? — попита Скарпета.
— Аз не съм се приближавал до пакета — каза Лобо. — Онези, които се качиха на вашия етаж, работеха от стълбището, а сапьорката, която влезе в апартамента ви, носеше пълен защитен костюм. Не би могла да усети нищо, освен ако мирисът не е бил наистина силен.
— Тази нощ ли ще го изследвате? — попита Марино. — Иска ми се да разберем какво, по дяволите, има вътре.
— Не извършваме обезвреждане през нощта. Дройдън, която е също така специалист по опасни материали, пътува към Родмънс Нек и би трябвало скоро да пристигне. Там ще прехвърли пакета от бомбената камера в изолационна кутия. Ще използва детектори, за да установи дали има риск от химическо, биологическо, радиационно или ядрено замърсяване, дали има някакво изпускане на газ, което могат да засекат. Както казах, не се задействаха никакви радиационни аларми и не се вижда бял прах, но не знаем със сигурност. На рентгена видяхме обект с форма на епруветка, който може да съдържа нещо опасно. Пакетът ще бъде заключен в изолационна кутия и ще се заемем с него рано сутринта, ще го обезвредим, за да видим с какво си имаме работа.
— Двамата с теб ще държим връзка — каза Марино на Лобо, докато той излизаше от колата. — Аз вероятно цяла нощ ще съм в КИЦ и ще търся нещо за тази кукундрела Доди, за татуировката и за всичко друго, което изскочи.
— Хубаво. — Лобо затвори вратата.
Скарпета го гледаше как се отдалечава към тъмносиния джип. Пъхна ръце в джобовете си да потърси телефона и се сети, че това не е нейното палто и блекбърито не е у нея.