— Не.
— Но си сигурна, че е бил в джоба на палтото ти, когато си излязла?
— Точно в момента не съм сигурна за нищо.
Спомни си как хвърли палтото на един от гримьорските столове, докато говореше с Алекс Бахта. Може би телефонът бе изпаднал тогава и сега беше на стола. Трябваше да прати имейл на Алекс и да го помоли да го потърси и да го държи заключен някъде, докато отиде да си го вземе. Мразеше този телефон и бе направила нещо глупаво. Толкова глупаво, че почти не можеше да повярва. Блекбърито не бе защитено с парола и тя не смяташе да казва това на Бентън. Нито пък на Луси.
— Луси ще го проследи — каза Бентън. — Марино спомена, че може би ще искаш да идеш до Родмънс Нек да видиш какво ще открият. Бил готов да те вземе когато пожелаеш. Рано сутринта, към седем. Ще дойда с теб.
Тя се уви в хавлията и стъпи на бамбуковата рогозка. Бентън, без риза и бос, само по долнище на пижама, седеше с гръб към тоалетната масичка. На Скарпета не й харесваше как се чувства в момента. Не искаше да се чувства така. Бентън с нищо не го бе заслужил.
— Мисля, че трябва да разберем всичко възможно от сапьорите и лабораторията. Искам да знам кой, по дяволите, е пратил този пакет, защо и какво точно има в него. — Бентън я гледаше. Въздухът бе топъл и замъглен от пара.
— Да, кутията с курабийки, която ми е пратила някаква твоя любезна пациентка — рече тя цинично.
— Предполагам, че е възможно да са курабийки, които работят с батерии, и шишенце с форма на епруветка, съдържащо ликьор с мирис на запалително вещество.
— Значи Марино иска и ти да дойдеш? Не само аз, а и двамата? — Тя почна да реши косата си, но огледалото над мивката бе прекалено замъглено, за да се види нещо.
— Какво има, Кей?
— Просто се чудя дали Марино те е поканил, нищо повече. — Избърса огледалото с една кърпа.
— Защо, какъв е проблемът?
— Нека позная. Не те е поканил. Или ако те е поканил, не е било искрено. — Тя решеше косата си, загледана в отражението си. — Не съм изненадана. След начина, по който се държа с него днес. По време на конферентния разговор. И после в колата му.
— Дай да не започваме тази тема. — Бентън вдигна чашата си, в която имаше чист бърбън с лед.
Скарпета усети миризмата на „Мейкърс Марк“ и това й напомни за един случай, по който бе работила в далечното минало. Човек, обгорял до смърт в река от огън, когато в пламналия склад на една дестилаторна буретата с уиски започнали да се пръскат.
— Не бях нито дружелюбен, нито враждебен — добави Бентън. — Държах се професионално. Защо си в такова лошо настроение?
— Защо ли? — възкликна тя, сякаш не бе възможно да я пита сериозно.
— Освен очевидните причини.
— До гуша ми дойде от студената ти война с Марино. Няма смисъл да се преструваме. Двамата водите такава война, и ти го знаеш.
— Не водим.
— Мисля, че той вече е престанал, макар че Господ ми е свидетел, едно време водеше. Сега наистина изглежда, че го е оставил зад себе си, но ти не си, и затова той се държи отбранително, ядосва се. Смятам това за невероятна ирония, след като на толкова години Марино имаше проблем с теб.
— Нека да сме точни, проблемът му беше с теб. — Търпението на Бентън се изчерпваше. Дори той си имаше някакви граници.
— В момента не говоря за мен, но щом искаш да повдигаме въпроса, да, той имаше сериозен проблем с мен. Но вече няма.
— Съгласен съм, че сега е по-добре. Да се надяваме, че ще се задържи така. — Бентън въртеше чашата бърбън в ръцете си, сякаш не можеше да реши какво да прави с нея.
В разсейващата се пара Скарпета забеляза бележката, която си бе оставила върху гранитния плот: „Джейми — обади се петък сутр“. На сутринта щеше да прати орхидея в офиса на Бъргър, закъснял жест за рождения й ден. Може би една пищна „Принцеса Микаса“. Любимият цвят на Бъргър бе сапфиреносиньо.
— Бентън, ние сме женени — каза Скарпета. — Марино е съвсем наясно с това и го е приел, вероятно с облекчение. Предполагам, че е много по-щастлив, след като го е приел, има сериозна връзка и си е изградил нов живот.
Не бе съвсем сигурна дали връзката на Марино е сериозна и дали има нов живот, не и след самотата, която бе доловила одеве, докато седеше до него в колата му. Предположи, че ще се отбие в гаража на Отряда за бързо реагиране „Ту Тръкс“ в Харлем, за да си поиграе с кучето.