Колкото повече остаряваше, толкова по-трудно му беше да свърже едно събитие от живота си с друго, така че да личи някаква интелигентност или внимание в изборите, които бе правил, в хаотичните му постъпки и в отношенията му с онези, които бяха пресичали неговия път, особено жените. Колко жени бе обичал и загубил, или просто ебал? Спомняше си първия път, ясно като бял ден. В държавния парк Беър Маунтин, на пристана над река Хъдсън, когато беше на шестнайсет. Но нямаше представа колко са общо, твърде често бе пиян, така че как би могъл да помни? Компютрите не се напиваха и не забравяха, нямаха угризения, не им пукаше. Те свързваха всичко, създаваха логическо дърво върху видеостената. Марино се боеше от своята видеостена. Боеше се, че в нея няма никакъв смисъл, боеше се, че почти всяко решение, което е взимал, е лошо, без никаква логика, без Голям план. Не искаше да види колко разклонения отиват в нищото или са свързани със Скарпета. В известен смисъл тя бе станала иконата в центъра на неговите връзки и раздели. В известен смисъл тя бе най-логичното нещо — и най-нелогичното.
— Все си мисля, че можете да откривате съвпадения между образи и снимки — каза Марино на Петровски, докато гледаше самоубиеца на плоския екран. — Примерно ако полицейската снимка на тоя куриер на „ФедЕкс“ я има в някаква база данни и сравните чертите на лицето му и татуировката с този образ от охранителната камера.
— Разбирам за какво говориш. Но мисля, вече установихме, че той не е истински куриер на „ФедЕкс“.
— Добре де, накарай компютъра да направи каквото трябва и да намери съответствие.
— Ние търсим по ключова дума или категория. Не по образ. Някой ден може и това да стане.
— Тогава как можеш да намираш в Гугъл каквито картинки ти трябват и да ги сваляш? — попита Марино.
Не можеше да откъсне очи от самоубиеца. Вярно беше. Той май си бе променил решението. Какво ли го бе накарало да го промени? Страх от високото? Или цялото това шибано внимание? Божичко! Хеликоптери, ченгета и предаване на живо. Може да бе решил да поостане още малко, да се появи на корицата на списание „Пийпъл“.
— Защото търсиш по ключови думи, а не по самия образ — обясни търпеливо Петровски. — Всяка програма за търсене на изображения се нуждае от една или няколко ключови думи. Например да вземем нашата емблема на стената ей там, виждаш ли я? Търсиш по ключови думи „КИЦ емблема“ и софтуерът открива изображения, които включват същите тези думи — всъщност открива мястото, на което се намират.
— Имаш предвид стената? — попита объркано Марино, докато зяпаше стената с емблемата: орел и американски флагове.
— Не, те не се намират на стената, а в база данни — и то огромна в нашия случай, защото откакто започнахме централизацията, тя нарасна и се усложни неимоверно. В нея са включени всяко съдебно разпореждане, престъпление и доклад за произшествие; оръжие; карта; арест; оплакване; призовки; спиране, разпитване и претърсване; младежка престъпност; каквото се сетиш. Същият анализ на връзките използваме и в борбата с тероризма.
— Аха. И ако можехте да сравнявате образи — рече Марино, — щяхте да сте в състояние да идентифицирате терористите, които използват по няколко различни имена за един и същ човек, така че защо не го правим? Така. Почти го хванаха. Божичко! Като че ли трябва да се спускаме с въжета по моста заради някакъв, дето се прави на катерица.
Полицаите от Отряда за бързо реагиране, овързани с ремъци, се спускаха отгоре, приближаваха се към мъжа от три страни.
— Не можем. Някой ден току-виж стигнем дотам — отвърна Петровски, без да се интересува от самоубиеца и дали ще оживее, или не. — Това, с което правим връзка, е информацията в публичните регистри: адреси, местоположения, обекти, други големи масиви данни, но не самите снимки или лица. Това, което откриваш, са всъщност ключовите думи, а не образите или татуировките. Ясно ли се изразявам? Защото имам чувството, че не разбираш за какво ти говоря. Може би ако вниманието ти бе насочено към тази стая и към мен вместо към моста „Джордж Вашингтон“…
— Иска ми се да можех да му видя по-добре лицето — каза Марино към плоския екран със самоубиеца. — Има нещо в него. Като че ли го познавам отнякъде.
— Отвсякъде. Такива в последно време ги има под път и над път. Страшно егоистично от негова страна. Ако ще се убиваш, недей да отнасяш и други със себе си, не ги подлагай на риск, не харчи парите на данъкоплатците. Още тази нощ ще го тикнат в „Белвю“. А утре ще разберем, че е бил замесен във финансови машинации. Току-що ни орязаха бюджета със сто милиона, а ние сме тръгнали да му смъкваме задника от моста. След седмица ще се самоубие по някакъв друг начин.