— Кажи им, че ще рулираме до средата и ще напуснем пистата там.
— Какво? — попита слисан Док.
— Печелим време — отвърна Скот.
Док се ухили.
— Готово!
Натисна бутона на честотата на наземния контрол, опита се тонът му да прозвучи спокоен и да потисне вълнението и страха, които обземаха всички.
— Окей, кула „Сеймур“, „Скот еър“ петдесет ще рулира обратно по пистата, за да се отправи до мястото за паркиране. Кажете на пикапа „Следвай ме“ да ни поеме от рульожката в средата на пистата.
— Бихме предпочели да използвате успоредната писта за рулиране, „Скот еър“ — отвърна диспечерът.
— По-кратко е да използваме пистата, кула.
— Добре, имате разрешение.
На успоредната писта за рулиране джипът изведнъж спря отново. Скот знаеше — щеше да настъпи объркване докато се препредават съобщенията, а агентът от ФБР и полковникът от ВВС щяха да си помислят, че печелят битката.
— Задай максимална мощност, следи данните — нареди Скот.
— Две-точка-едно-три! — извика Джери, който вече бе пресметнал стойностите за необходимата мощност.
Големият боинг се понесе напред. На земята щяха да бъдат изненадани. Когато достигнеха петдесет мили в час, полковникът щеше да разбере, че изобщо не рулират.
— Осемдесет мили! — извика Док.
Едновременно с думите му се включи радиостанцията.
— „Скот еър“, нямате разрешение за излитане! Прекратете излитането. На пистата има хора и техника!
— Да бе, как ли не! — измърмори Скот.
— Скорост едно… скорост R — извика Док, Скот дръпна щурвала назад и отлепи 727 от пистата.
— Набиране на височина — нормално, колесниците — вдигнати.
— Колесниците — прибрани — повтори Док и едрата му ръка премести лоста в горно положение.
— Ще се мушна в облаците откъм южната страна, Док, след това ще завия наляво, почти право на изток и ще се спусна малко, за да сме извън обсега на радара. Изключи транспондера.
В ушите им ехтеше отчаяният глас на диспечера от кулата:
— „Скот еър“, вие извършихте незаконно излитане! Приземете веднага самолета на пистата! Потвърдете!
— Смени тази шибана честота, Док — нареди Скот.
— С удоволствие.
— Време до детонацията на бомбата — един час и двайсет и шест минути, Скот! — извика Джери. — Останало ни е тринайсет тона гориво, достатъчно за около два часа полет с крейсерска скорост плюс известно време полет на по-малка височина.
— Един бърз въпрос, Скот — вметна Док.
— Какъв?
— Накъде точно отиваме?
Скот погледна Док и поклати глава.
— Към Атлантика. Колкото можем по-надалеч от хората.
Деветнадесета глава
ВВС Едно — 6:42 следобед, източно време
Както му бе наредено, главният сержант от ВВС, отговорен за бордовите комуникационни системи, повика президента обратно в Звездния кабинет, веднага щом бяха установени многоканалните връзки за наблюдение на радиотрафика във военновъздушната база „Сеймур-Джонсън“ в Северна Каролина. Разговорите между командващия офицер от ВВС, старши агентът от ФБР и „Скот еър“ 50 бучаха в кабинета десет минути, в очакване президентът да приключи телефонния си разговор с обезпокоения канадски премиер и да се завърне. Когато президентът влезе в кабинета, посрещнаха го широко отворени очи и пълна тишина: това бе точно в момента, когато контролната кула в „Сеймур“ се опитваше да заповяда на „Скот еър“ 50 да се завърне в базата.
Президентът погледна електронната карта, която заемаше видеостената на кабинета и огледа бързешком лицата на всички в залата.
— Добре, иска ли някой да ме информира какво става? Всички тук изглеждате сякаш сте срещнали призрак.
Държавният секретар въздъхна, посочи картата и заговори с леко дрезгав и уморен глас.
— Ситуацията с бомбата е вече с по-голям приоритет от урагана „Сигрид“. От ВВС и ФБР просто притиснаха пилота на онзи самолет в ъгъла и той очевидно реши сам да се заеме с проблема. Излетя без разрешение и не отговаря на повикванията по радиото.
Президентът бавно се отпусна на стола си.
— Как точно стана това?
— Благодарение на агента от ФБР, който с изтънчеността на нацистки щурмовак съобщи намеренията си да арестува жената, и на командващия от страна на ВВС, който отказа да приеме изключителното безпокойство на командира на боинга, че не могат да взривят бомбата, без да предизвикат ядрена експлозия. Освен това командващият от ВВС излъга пилота — както и вас.