— Излъга?!
— Излъга. Вие им наредихте да имат на разположение С-141, нали така?
— Да.
— Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ви обеща същото и в съобщение отпреди петнайсет минути потвърди, че всичко е готово. Командващият на място каза на командира на боинга, че отлетелият за базата С-141 вече бил кацнал, но вместо това го е задържал да кръжи на известно разстояние. Всъщност той се е намирал само на петдесет мили северно от базата си в Чарлстън. Изглежда, че отсъствието на С-141 е поне част от причините, накарали командира на 727 да излети.
— Какво?
— Командирът очевидно е убеден, че единственият безопасен начин да се отърве от бомбата е да я изхвърли в морето. А, има и още нещо! Току-що разговарях с командира на базата в „Сеймур“ — бригаден генерал. Той бе много разстроен. Знаете ли какво ми каза?
— Не, но мога да разбера желанието им да държат С-141 на разстояние, докато не станат готови да товарят. Генералът който се обади ли е решил С-141 да кръжи наоколо? — попита президентът.
— Не, той е командирът на базата, който бил принуден да предаде командването на операцията на полковника от база „Шоу“, долетял на място да поеме работата в свои ръце.
— Навярно е лично засегнат?
— Може би. Генералът знае, че пренебрегва субординацията, като се опитва да говори направо с президента, но е убеден, че трябва да узнаете веднага за кавгата между него и полковника, който е поел командването в базата му. Изглежда, че въпреки вашите заповеди, нашият храбрец полковник изобщо не е имал намерение да използва С-141. Искате ли да чуете точно думите му?
— Има си хас да не искам!
Държавният секретар погледна бележките си.
— Почти дословно е. Полковникът му казал: „Аз съм отговорен за обезвреждането и запазването на тази бомба. Не съм длъжен да предвиждам какво щял да пожелае някой политически наемник в Белия дом. Изпълнявам заповеди само от ВВС“.
Президентът поклати глава и изскърца със зъби.
— По дяволите!
Президентът се хвърли към интеркома, а секретарят се наведе над ухото му и продължи:
— Точно това се опитвах да ви кажа през последните шест месеца. Онези там са извън всякакъв контрол. Могат да ви кажат каквото си поискат. Спомняте ли си какво твърдях преди няколко години в Джорджтаун? Цивилният сектор не може да запази контрол върху военните, ако военните решат, че тяхната отговорност включва лъжи и манипулации спрямо цивилния сектор, за да постигнат целите си, независимо колко благородни могат да бъдат тези цели.
Президентът кимна:
— Спомням си го много добре.
— Те се превърнаха в професионални лъжци. Вие не пожелахте да ми повярвате за това. Но вече имаме класически пример.
Сержантът по комуникациите се обади по интеркома.
— Джим? Свържи ни отново със Ситуационната зала и намери веднага председателя на Обединения комитет и командващия военновъздушните операции.
Президентът се облегна назад, върху лицето му бе изписана свирепа ярост, а пръстите му барабаняха по масата.
— По дяволите, накъде ли летят онези нещастници с бомбата? Какво мислят, че правят? И как можем да спасим положението навреме? Трябва да си отговорим на тези въпроси, а след това ще скъсам пагоните на неколцина от висшите чинове във ВВС, заедно с пенсиите им и с проклетите им глави!
Държавният секретар седна мълчешком, като старателно потисна задоволството, което тъй много му се искаше да прояви.
„Скот еър“ 50 — 6:45 следобед, източно време
Скот вкара самолета в ляв завой, като се водеше само по уредите.
— Джери, имам един въпрос към теб.
— Давай.
— Има ли някакъв начин да отвориш аварийно главния товарен люк по време на полет?
Скот усети как Док се вторачи в него, усещаше и дълбокото мълчание откъм креслото на бордовия инженер.
Джери най-сетне намери сили да проговори.
— Дори и да можех, в което не съм съвсем сигурен, люкът ще се откъсне и навярно ще отнесе опашката със себе си. Когато е затворен, той е част от структурната цялост на фюзелажа. Не съм убеден, че можем да продължим полета си, ако е отворен.