— Ей, я си спомни: през 1987-а „Алоа еърлайнс“ летяха със 737, превърнат в кабриолет, след като голяма част от покрива му бе отнесен.
Джери кимна и върху лицето му се изписа уплаха.
— Не можем да го отворим по време на полет, без да възникнат сериозни проблеми, Скот. Може и да продължим да летим без него, но не разполагам с инструменти да го отворя. Люкът е доста тежък.
Скот погледна към Док.
— Окей, извади картите на Северна Каролина. Да видим дали няма някое летище, където ще можем да кацнем, може би да съоръжим нещо, да свалим люка, да изхвърлим нещата на Линда и всичко останало. Джери, опитай се да измислиш как можем да демонтираме люка по най-бързия начин и да го оставим на земята.
— Не разполагаме с много време — напомни Док. — Ти спомена да преговаряме с тях, след като излетим. Може би това е най-доброто решение.
Скот кимна.
— Ако имах спасителни средства и парашут, щях да разполагам с достатъчно време да кацна някъде и да ви сваля всички, да излетя на изток, да оставя самолета на автопилот и да скоча.
— Изобщо няма да можеш да излезеш от вратата — възрази Джери.
Скот поклати енергично глава.
— Бих могъл. Няма да излизам от страничната врата, а ще се спусна по стълбичката в опашката. А преди да ми възразиш, че няма да успея да отворя онази врата по време на полет, ще ти кажа, че съм наясно: трябва ми тежък чук, за да строша ключалката, след което това може да стане. Да се скочи от опашната врата не е проблем. Д. Б. Купър можа да го направи, на мен също няма да ми се опре!
— Кой? — попита Линда.
— Един тип, който отвлече самолет през седемдесетте години — поясни Док. — Взел си плячката и скочил с парашут от опашната врата на 727 на „Нортуест еърлайнс“ южно от Сиатъл. Ето защо се монтира вътрешната ключалка на всички опашни врати на 727 — за да се попречи на отварянето им по време на полет, ако на някого му хрумне да скочи. Оттогава вече не е имало лудории като тази на Купър.
— Док, каква е минималната безопасна височина в района?
Док извади една от картите и погледна няколко цифри.
— Деветстотин и шейсет метра, Скот. Дръж хиляда метра и ще прелетим над всичко по пътя си.
— Точно сега възнамерявам да се снижа до тръстиките.
— Мислиш ли, че фермерите там долу няма да забележат един 727, който лети на височината на дърветата?
— Фермерите не ме тревожат. Тревожат ме онези два Ф-16, които останаха в „Сеймур“. Те презареждаха с гориво, когато ние кацнахме. Уловихме ги по бели гащи, но ще ни настигнат след няколко минути.
— И какво от това? — попита Док.
— Как какво? Онези заредени ракети „Сайдуиндър“, които носеха, Док. Не ги ли забеляза?
Док поклати глава, леко шокиран.
— Господи, не, не ги видях.
Скот снижи големия боинг с около сто и петдесет метра и със скорост двеста и петдесет мили в час — маневра, която приличаше на опит да се атакува някой хамбар на земята. Под тях профучаваха горички, мочурливи поля, от време на време — някоя магистрала. Той продължаваше да поддържа курс на изток, управляваше ръчно лайнера във все по-засилващия се вятър и дъжд. Облачният покров пред тях се спускаше още по-ниско. Скоро щеше да се наложи да се издигне и да влезе в облаците, като управлява по радара, надявайки се буреносните ядра да маскират отметката от ехосигнала на 727 върху радарите.
— Трябваше да се сетим да поискаме парашути там, в базата — обади се Джери.
Скот поклати глава.
— Тогава щяха да стрелят по гумите или по двигателите, или и по двете. Нямаше да се съгласят и без друго, а аз не можех да ги заплаша, че ще взривя бомбата, за да ги принудя — щяха да ни обявят всички за терористи.
— Те бездруго вече ни броят за терористи — добави Док.
— Скот — достигна до ухото му гласът на Линда. — Нали казаха, че наблизо имали С-141. Знам, че той има заден люк и може да изхвърля товари по време на полет. Ако не са ни лъгали — ако наистина наблизо има такъв самолет — не можем ли да се отклоним към някое крайбрежно летище и да прехвърлим товара? Не бихме ли могли да намерим някое място, където няма да ни очакват, където няма да успят да организират навреме комитет по посрещането ни? Дори да не можем да прехвърлим товара, обзалагам се, че те ще имат парашути на борда.
— Добра идея, Линда — похвали я Док.
Скот кимна в съгласие.
Джери вдигна ръка.
— Знам честотите им по време на полет. Дай да видя дали не мога да се свържа с тези момчета, ако наистина са някъде наблизо.