— С военната станция ли? — попита Скот.
— Да. Ей сега ще съм готов.
— Някой трябва да съобщи на Вивиан какво става — рече Скот.
— Аз ще го направя — предложи Линда.
Тя освободи колана си и излезе през вратата на кабината, тъкмо когато Скот зави рязко наляво, а после обратно надясно, за да избегне малка редичка от хълмове.
Турбуленцията се засилваше с всяка минута, тъй като навлизаха все по-дълбоко в периферията на урагана. Подмятането и тресенето варираха от дразнещи до обезпокоителни — прекалено позната за тях комбинация.
— Скот. — Док посочи през прозорчето картината пред тях. — Рискуваме да налетим на отвратително време на тази височина. Нали не си забравил, че се връщаме в урагана?
— Знам. Но ни трябва известна дистанция, преди да се появим като цел на радарите им.
— Те ще се досетят, че сме се отправили към океана, Скот. Не е необходимо човек да е гений, за да разбере това.
Скот отново зави рязко, този път на дясно, след това изправи курса право на изток и се обърна отново към Док.
— Док, потърси летище на брега, дори да е в Южна Каролина. Нещо с достатъчно бетон, където можем да кацнем за няколко минути. Джери още търси връзка с онзи С-141.
Линда се върна в кокпита. Док се мъчеше да разгърне нова карта. Скот я погледна и видя, че се държеше за лакътя.
— Какво стана?
— Нищо. Просто е трудничко да се задържиш на крака в самолет, който се мята тъй силно. Както и да е, Вивиан е добре. Ужасена е, като всички нас, но е добре. Екранът там отзад сочи, че остават час и четиринайсет минути.
Скот кимна.
— Линда, опитваме се да намерим летище, където да кацнем. Ще отворим товарния люк, ще изхвърлим палетите ти на бетона, след това ще се опитаме да махнем вратата и да намерим два парашута. Твоите неща могат ли да бъдат пуснати от високо?
Тя се наведе напред и се усмихна леко.
— Ако се сравни възможността екипировката ми да издържи на ядрен взрив със спускането й от три метра височина, второто си е направо нищо. Да, мога да го преживея.
— И ти ще трябва да слезеш там, Линда. А също Док и Джери. Аз ще насоча самолета на изток, след това ще скочим с Вивиан с парашути и с надеждата, че онази проклета бомба ще се пеняви и ще й крещи в нейно отсъствие достатъчно дълго време, за да има известно разстояние между нас и нея, когато избухне. А вие ще вдигнете бреговата охрана да дойде да ни търси. Ще поддържам точно деветдесет градуса курс по магнитния компас и ще се опитам да скочим на не повече от двайсет мили от брега.
— Добре! А сега нека си изясним нещата, става ли? Вие ще скочите от 727 във вихъра на урагана, в късен следобед, без спасителен сал. Това ли е планът, Макей? — попита Линда и се изсмя язвително. — Мислех си, че наистина имаш план.
Скот се обърна да я погледне — изненадан, почти засегнат, без изобщо да усети чувството й за хумор.
— Аз… съжалявам, Линда, ти настоя…
Тя раздруса облегалката му.
— Шегувам се, Скот! Но трябва да измислим нещо, което да е по-малко самоубийствено. Започнах да свиквам с гледката на тила ти. Ще ми е неприятно, ако я изгубя.
ВВС Едно — 6:48 следобед, източно време
Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на Съединените щати стоеше изпънат като струна в Ситуационната зала, докато гневният главнокомандващ, на тринайсет хиляди метра над Пасифика, го обвиняваше в неподчинение и противодържавни действия с тон, който едва ли се нуждаеше от микрофони, за да достигне до Вашингтон. След като зачервеният президент свърши, председателят за миг сведе глава, след което отново погледна към президента.
— Мога ли да говоря искрено, сър?
— Ако не говориш искрено, след десет секунди вече ще си цивилен, Джон!
— Да, сър. Предадох заповедите точно така, както бяха издадени. Поемам пълната отговорност за това, че не успяхме да приземим онзи С-141, но мога лично да ви уверя, че съм бил толкова на тъмно и съм толкова бесен, колкото и вие, сър.
— Тогава оправете нещата, по дяволите! Най-важното е да се спечели ума и сърцето на командира на онзи 727, преди да е изтрил икономиката ни, себе си и бог знае колко още американци от лицето на земята! Не знам как, по дяволите, ще го направите, но го направете и ме дръжте непрекъснато информиран. А, и още нещо, Джон…