Мигновеното уволнение на полковник Джеф Питърс лично от президента бе потресло всички. Други трима висши офицери — двама генерал-майори и един генерал-лейтенант — бяха отстранени от командния център и разпитани от председателя на Обединения комитет на началник-щабовете по секретна телефонна линия направо от Ситуационната зала. В същото това време не преставаха и отчаяните опити да бъде установена връзка с екипажа на „Скот еър“ 50. Прехвърленото обаждане по радиото на командира на С-141, който бе разговарял със „Скот еър“, дойде тъкмо в този момент и прекрати веднага всички разговори в залата.
— Сър, „Скот еър“ петдесет ни се обади на военните честоти. Иска да се срещнем на летището Гранд странд, което се намира северно от Мъртъл бийч, Южна Каролина. Иска парашути и спасителна екипировка. Предлага да насочи самолета си на изток и да скочи. Чакам заповеди. Какво да му отговоря?
Командващият военновъздушните операции — четиризвезден генерал на име Ралф Кини — вдигна пръст в знак да се изчака и позвъни по секретната линия в Ситуационната зала, за да информира председателя на Обединения комитет за подробностите.
— Какво ще нареди президентът да направим при тези обстоятелства? — попита генерал Кини. — Нямам намерение да предизвиквам гнева му отново да се стоварва върху нас. Така че какво да правим?
— Онова, което трябва да сторим, Ралф, е да го попитаме сами. Включи се от твоя пункт към Звездния кабинет.
След по-малко от минута екранът в президентската част от Звездния кабинет в самолета се раздвои: в едната половина се виждаше Ситуационната зала, а в другата — командният пункт на Пентагона.
— Колко ни остава до обявения час за детонация? — попита президентът.
— По-малко от час и десет минути, сър — отвърна генерал Кини.
— Ако кацне на крайбрежното летище, ще можем ли изобщо да прехвърлим бомбата на С-141?
Двамата генерали се спогледаха. Кини отговори:
— Знам, че на борда на С-141 има малка товарачна машина, но там не могат да кажат предварително колко време ще им трябва да прехвърлят бомбата. Тъй че отговорът е — навярно не.
— Какво предлагате сега вие двамата?
— Господин президент — рече генерал Кини, — ние действахме по презумпцията, че ще можем да взривим бомбата чрез управляема детонация, без да предизвикаме ядрена експлозия. Командирът на самолета е непреклонен, че механизмът на бомбата изключва такъв подход. Убеден е, че ако действаме по стандартния метод, ще провокираме ядрен взрив. Очевидно това го е накарало да напусне базата „Сеймур-Джонсън“.
Президентът се намръщи и махна ядно с ръка.
— Всичко това го знам! Интересува ме какво ще правим сега? Остава ни само около час. Има ли някаква възможност за обезвреждане, както предвиждахме първоначално?
Генералът отново поклати глава.
— Сър, повтарям пак, че командирът на 727 е твърдо убеден, че контейнерът е запечатан и че е подсигурен срещу проникване, тъй че е невъзможно бомбата да бъде обезвредена навреме.
— Прав ли е?
— Той… може би е напълно прав, сър. А и разполагаме само с един експерт в момента.
— И не можахте да помислите за това по-рано, така ли?
Генералът поклати глава и погледна отново президента.
— Сър, ние правехме най-доброто, което…
— Защо, по дяволите, не стигнахте до този извод преди половин час? — попита президентът и очите му проблеснаха гневно.
Генерал Кини хвърли кожения си бележник върху масата с очевидно отвращение и въздъхна.
— Честно казано, не знам, господин президент. Ако знаех, щях да ви кажа. При цялото ми уважение, сър, знам, че сега губим време да се занимаваме с оценка на вече минали неща и с нескопосаното ни управление.
— Ралф!
Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете гледаше свирепо електронното изображение на подчинения му четиризвезден генерал в Пентагона.
Президентът пренебрегна опита на председателя да запуши устата на командващия военновъздушните операции, завъртя се със стола си и се вгледа изпитателно право в генерал Кини.
— Генерале, доколкото разбирам, вие не сте съгласен с моята намеса в тази операция. Говорете.
Председателят на Обединения комитет имаше разтревожен вид и вдигна ръка.
— Господин президент… Не мисля, че…
— Остави го да говори, Джон. Никога не съм обвинявал някого за това, че е искрен. — Президентът отново погледна към генерал Кини. — Продължете, генерале.