— И тъй — рече президентът, — значи можете да доставите и това устройство там, така ли?
Генералът отново се обърна да се посъветва с помощника си, подполковник от ВВС, преди отново да погледне към президента.
— Тъй вярно, сър. Всъщност те вече са се натоварили на друг танкер КС-10. Можем да ги отклоним натам, накъдето пожелае командирът на 727. Вече сме изпратили същите два Ф-16 на помощ. Те са въоръжени, в случай че самолетът трябва да бъде свален, след като пилотите скочат.
Президентът кимна.
— Добре, направете го. Раздвижете се. Използвайте цялата подкрепа, която ви е необходима. Можете да я получите и от тук, но политическото решение е следното: забравете идеята да човъркате проклетото устройство; просто го изнесете над Атлантика и го изхвърлете, преди да се е взривило. Опитайте се да го спуснете отвъд ръба на континенталния шелф. Спасете хората на борда на онзи боинг, включително и жената. Можем и по-късно да разнищваме кой кому какво е правил.
Президентът се изправи и напусна Звездния кабинет на борда на ВВС Едно, като остави председателя на Обединения комитет на началник-щабовете и началниците от командния пункт на ВВС да се гледат по електронен път, разделени от осемте мили разстояние между Белия дом и Пентагона.
— Чу какво каза, Ралф — рече председателят. — Ако ти потрябвам, насреща съм, докато съм тук и търся меч, с който да си направя харакири.
Генералът кимна и се обърна към хората в командния център, които вече издаваха съответните заповеди и разговаряха с екипажа на самолета С-141.
„Скот еър“ 50 — 6:55 следобед, източно време
Изминаха шест минути, докато пилотът на С-141 се обади отново, и този път тонът му бе по-предпазлив от преди.
— „Скот еър“, потвърждаваме, че можем да се срещнем в Гранд странд. Там има достатъчно бетон и за двама ни.
— Чудесно — отвърна Скот. — Имате ли представа какво е времето?
— Ще проверим чрез сервизния отдел. Наистина ли искате да отидете там?
— Няма време да си играем игрички, „Обсег“. Знам, че сте се консултирали с командването си. То разреши ли ви да ни помогнете?
— Сър, инструктиран съм да ви помогна колкото мога по-бързо.
Скот погледна Док и вдигна вежди.
— Колкото могат по-бързо ли?
— Той си има заповеди и е изплашен — рече Док.
— Ще се съглася с това — отвърна Скот и отново натисна бутона за предаване. — Дайте ми координатите на Гранд странд, „Обсег“.
Другият пилот издиктува географските координати, а Док ги въведе в бордовия компютър.
— Прието — съобщи им Скот. — Ако вие се отправите веднага натам, ще го сторим и ние. Моля пригответе парашутите и спасителната екипировка. Времето ни вече изтича.
Прозвуча отново гласът на пилота на С-141:
— Сър, тази ситуация е вече под контрола на командването на ВВС в Пентагона. От там искат да сте наясно, че разполагаме с автотоварач на борда. Може би ще има време да се прехвърли… бомбата, и да я изхвърлим от този самолет без да погубим вашата машина и да застрашаваме хората ви. Този план приемлив ли е за вас? Преминавам.
Док кимаше, а Джери вдигна палци нагоре. Скот почти не можеше да повярва на ушите си. Автотоварач! Специално конструирана дизелова машина, която можеше да вдигне палетите от 727 и да ги вкара в С-141. Точно такава, каквато бяха очаквали да видят в „Сеймур-Джонсън“, и която им бе необходима, за да преместят пречещите палети на Линда и да откарат бомбата до товарната рампа в опашката на С-141.
Ако действат бързо, може би времето щеше да им стигне.
Линда си позволи лека усмивка. Студената, твърда топка в стомаха й не се бе стопила, откакто едва не катастрофираха в Пакс ривър, но сега за първи път изглежда се бе появил изход. Ако се изключеше една подробност.
— Прилича ми на план — обади се Скот.
— Почакай малко — прекъсна го Линда. — Пак забравяме. Ако бомбата излезе от люка на самолета без пейсмейкъра на Вивиан, тя може да експлодира преди да е паднала във водата.
Скот отново включи микрофона.
— „Обсег“, вашият команден пункт информира ли ви за проблема с нашата пътничка, която не може да се отдалечи на повече от пет метра от устройството?
— Това… проблемът с пейсмейкъра ли е, „Скот еър“?
— Точно така.
— Да, сър. Инструктираха ме да ви съобщя, че са изпратили радиопредавател, който да се погрижи за това.