— Какво виждаш?
— Няколко сгради и… два самолета на половината път по пистата, откъм югоизточната страна.
На пистата за рулиране наистина имаше два самолета. Бяха малки, с изтеглени назад криле и познати очертания на фюзелажа.
О, господи, рече си Скот.
— Док, това са два Ф-16 — каза на глас той. — Пристигнали са преди нас. Навярно са онези, същите.
Откъм дясното кресло не се чу нищо. Озадачен от мълчанието, Скот се извърна към Док. Той гледаше втренчено напред със зяпнала уста и Скот проследи погледа му — на няколко мили пред тях, между дъждовните колони ясно се видяха очертанията на голям военен самолет, който очевидно подхождаше за кацане.
Скот чу как Док пое дълбоко дъх, след това същото стори и Джери, който също бе забелязал самолета. Скот усети как сърцето му сякаш спира да тупти, а стомахът му се сви в празнотата на неочаквана безнадеждност, след като по-раншните им думи изплуваха в съзнанието му: „Ако не е С-141, значи е капан“.
Не можеше да сбърка силуета, нито сиво-белите отличителни знаци на самолета, който ясно се виждаше отпред.
Беше КС-10.
— Това е капан — произнесе тихо Скот.
В следващите няколко безкрайни секунди всички останаха безмълвни.
На Скот изведнъж му стана студено, почувства цялото си тяло влажно и сякаш изтръпнало. Беше повярвал, че няма да го излъжат отново. Какъв наивник! Военновъздушните сили, ФБР и бог знае кой още от властите изглежда до един бяха решени да изследват оръжието, а след това сами да го взривят. Никой не искаше да чуе предупрежденията му. Самолетът КС-10 не можеше да носи на борда си автотоварач и да го достави, без да има наземна техника, с каквато навярно изобщо не разполагаше такова гражданско летище. КС-10 не можеше да натовари бомбата и не можеше да я изхвърли. С-141 бе последната възможност, но тази възможност вече не съществуваше. Сега вече нямаха друг избор, освен да се справят сами. Каквото и друго да стореха, щяха да обрекат милиони хора на ужасна смърт.
— Какво ще правим, Скот? — попита тихо Док, който искаше да чуе словесно потвърждение на онова, което вече знаеше.
— А какво ни остава? Вече обсъдихме всичко, нали така? Не можем да допуснем това изчадие да избухне на сушата, а онези идиоти ще предизвикат точно това, ако кацнем. Мъртъл бийч е съвсем близо на юг от тук.
Несъгласия нямаше.
Скот кимна.
— Да се махаме от тук. Дано не ни засекат. Да изчезваме, хайде!
Нямаше нужда да казва накъде. Вече знаеха. Скот посегна и изключи радиостанцията на военните честоти за връзка със С-141.
Тя не им бе необходима повече. Бяха останали съвсем сами.
ВВС Едно — 7:08 вечерта, източно време
Новината, че пенсиониран учен от правителствените ядрени програми се е обадил да предупреди военните как да обезвредят Оръжието „Медуза“ на Роджърс Хенри бе мигновено препратена от командния център на ВВС до Ситуационната зала, а оттам през целия континент до Звездния кабинет и до президента. Самолетът летеше с петстотин мили в час на височина тринайсет хиляди метра, а президентът седеше край поразхвърляната заседателна маса и очакваше новини, след като обратното броене до експлозията наближи до един час. На стената вдясно от него върху дисплей вървеше информация от няколко източника за развитието на урагана, който бе връхлетял Източното крайбрежие. Ала мислите му бяха фокусирани главно върху онзи самотен 727 с пет души на борда, които се бореха да оцелеят в една, както все повече изглеждаше, невъзможна за оцеляване ситуация. Ужасът от това, което щеше да се случи със страната, ако бъдеше възпроизведена Вълната на „Медуза“, бе нещо, което той засега успяваше да потисне.
Докато командващият военновъздушните операции генерал Кини предаваше съобщението, че трескаво се търси голям електромагнит, който да бъде прехвърлен на летището Гранд странд, един млад и ококорен помощник се приближи до него и му подаде някакъв лист хартия. Генералът го прегледа и изведнъж изражението му болезнено се промени. Това не убягна на президента.
— Какво пише в бележката, генерале?
Генералът въздъхна, свали очилата си и разтърка очи, преди да заговори:
— Сър, 727 не отговаря на повикванията по радиото и диспечерите от ръководството на въздушното движение смятат, че са го засекли на радарите да прелита наблизо, южно от Гранд странд, след което е поел курс на изток към океана. Наблюдател на летището потвърди, че е забелязал визуално самолета на същото място. Това е станало преди четири минути.