— Петима, сър.
Той прочете имената и професиите им, съобщи и факта, че командирът е бил летец от флота.
Президентът кимна:
— Благодаря ви. — След това се обърна отново към началник-щаба на ВВС, който бе застанал тихо до генерал Кини.
— Колко време ни остава?
— По-малко от час, господин президент. Ако се отдалечат на повече от двайсет минути от брега, няма да има време да ги върнем обратно.
Двадесет и втора глава
„Скот еър“ 50 — 7:10 вечерта, източно време
— Джери — рече неочаквано Скот. — Бъди готов да ми кажеш отново как можем да се справим с товарния люк.
— Когато пожелаеш, аз тук съм отворил наръчниците и справочниците по поддръжка на системите.
— След още няколко минути.
Скот зави рязко наляво и летя точно две минути на североизток, след което зави пак надясно с курс югоизток, като едновременно снижи 727 до сто и петдесет метра височина.
— Скот, горивото ни не е неограничено — намеси се Док.
Джери се надвеси над централния пулт с наръчника в ръка.
— Трябва да се издигнем много по-високо, ако искаме да се отдалечим достатъчно. Остават ни шест тона и половина гориво. Това е достатъчно за деветдесет минути крейсерски полет, Скот, но ако останем толкова ниско, горивото навярно ще свърши до час.
— Отзад има изтребители — рече Скот с твърд глас. — Те бяха докарани, за да ни задържат на земята, въоръжени и опасни са, и се обзалагам, че ще се втурнат да ни преследват след броени минути. Ако ни открият сега, след като не остана много време до експлозията, може би ще получат безумната заповед да ни ликвидират във въздуха, ако откажем да се върнем. Кой, по дяволите, може да знае какво мислят онези тъпанари в Пентагона? Трябва да летим ниско над водата поне още двайсет минути.
— Това са около осемдесет мили — мигновено пресметна Джери, — а навлизаме и все по-навътре в зоната на урагана. Ще стане доста тежко на толкова малка височина.
Скот кимна.
— Знам. Товарният люк. Как ще го направим?
Джери пое дълбоко дъх и бавно издиша преди да отговори.
— Окей. При нормални обстоятелства трябва да сме на земята, за да получим захранване за люка. Докато сме във въздуха превключвателят „Отвори люка“ няма да работи. Аз обаче обмислих две възможности. Товарният люк има собствена хидравлична система. Трябва просто да намеря начин да захраня електромоторите и помпите и мисля, че мога да шунтирам сензорите, които отчитат наземното захранване. Няма да е много красиво, но мисля, че ще проработи. Другият начин е просто да отворим вратата под опашката. Ръчната помпа и селекторният клапан са там и ще мога ръчно да вдигна налягането в хидравликата и да отворя люка.
Скот се замисли за няколко секунди.
— Отварянето на задната врата означава да се разхерметизираме и бих искал да отложим това колкото е възможно повече. Колко време ти трябва за шунтирането?
— Най-много десет минути. Но не това е големият проблем.
— Давай по-нататък.
— След като захраним електроверигата, трябва да преценим при каква скорост да отворим люка, защото ще ни е необходима достатъчно висока скорост, за да се откъсне вратата, но не и толкова висока, че тя да отнесе и част от фюзелажа.
— Какво имаш предвид, Джери? — попита Док през рамо. — Да не би да говориш за онзи Боинг-747 на „Юнайтед еърлайнс“, който изгуби товарния си люк и единайсет пътници южно от Хонолулу през 1989-а?
Джери кимна енергично.
— Да, точно така. Но ние имаме съществени предимства при подобна ситуация. Така например, те са били херметизирани, когато товарният им люк се е откъснал. Ние няма да бъдем. Това дава съществена разлика в силите, прилагани при отварянето. Второ, техният товарен люк е бил много по-голям по площ и се е откъснал в условията на силен въздушен поток. Те са летели със скорост двеста и осемдесет мили в час на височина седем хиляди и триста метра. Ние ще бъдем по-ниско, да речем на хиляда и петстотин метра, а и люкът ни е по-малък. Когато техният люк се е отворил, това е станало с такава сила, че вместо да се откъсне от пантите си, той е разрязал корпуса на самолета като консервена кутия. Ако това се случи с нас, конструкцията на фюзелажа може да се смачка и, теоретично погледнато, самолетът да се прекърши във въздуха.
— Което, преведено на по-прост език, означава, че сме теоретично мъртви — завърши Линда. — Чудесна перспектива.