— Нямаме заповеди да ви принуждаваме да се връщате, сър. И без това няма достатъчно време за това. Моля потвърдете дали положението на опасния товар е същото. Около четирийсет до експлозията ли показва?
Линда се бе върнала и слушаше. Погледна часовника си.
— Току-що проверих, Скот. Няма никакви промени. Показва четирийсет и една минути.
Скот предаде потвърждението.
— Сър, от моя команден пункт и от Белия дом искат да ви запитам какви са намеренията ви и дали можем с нещо… искам да кажа, знам колко… неубедително… но можем ли да ви помогнем по някакъв начин? Не сме тук, за да пречим.
Скот посегна и докосна лявата ръка на Док.
— Мисля, че можем да престанем вече със зигзагите.
Док се разсмя и обърна очи към тавана.
— Извинявай. Маневрите „избягване и измъкване“ ставаха машинално. Но те във всеки случай не се отлепяха от нас.
Док установи курса право на изток, а Скот погледна навън преди да натисне бутона и да отговори.
— „Акула“, разговаряте с един бивш пилот на Ф-14. Знам че нямате излишно гориво, тъй че просто давайте газ и се махайте от тук.
— Ще ни стигне за още десет минути, сър.
— Вижте, знам, че вината не е ваша, но сега, след като всички ни зарязаха, ние ще се опитаме сами да отворим аварийно товарния люк, с надеждата да го откъснем от фюзелажа. След това ще изхвърлим устройството през него и да се надяваме, че няма да експлодира, когато се удари о водата. Ако не бяха ни излъгали в Гранд странд, можехме да го прехвърлим на С-141 и той лесно би го изхвърлил. Но вместо това ВВС се опитаха да ни вкарат в нов капан.
— Не разбирам, „Скот еър“ — отвърна водещият пилот на Ф-16.
— Онзи С-141 в Гранд странд. Трябваше да бъде там, но така и не се появи. Очевидно бе поредната измама.
— Сър, не са ви излъгали за С-141.
— Нима? При захода си за кацане видяхме КС-10. Който не става. И никакъв С-141! Точно тогава отлетяхме отново.
— Имаше КС-10, сър, това е вярно. Но един С-141 кацна пет минути след него. Кълна се, че е вярно.
В кабината на 727 се възцари мълчание, след като Скот осъзна, че бяха направили погрешна преценка. Но вече нямаше време да поправят грешката. Жребият бе хвърлен.
Той пое дълбоко дъх и погледна към Док, който наблюдаваше уредите и нарочно се въздържаше от реакции.
— Е, вече е късно, момчета… Най-добре ще е да се измъквате от тук, „Акула“. Съществува вероятност тая „Медуза“ да експлодира, когато я изхвърлим и изгуби сигнала на пейсмейкъра, ако разбирате за какво говоря.
— Разбираме, сър. Инструктираха ни.
— Скот? — Гласът на Линда долетя като приятна вълна зад него и Скот се обърна, вдигнал въпросително вежди.
— Да?
— Намерихме решение — рече спокойно тя. — Пейсмейкърът — без Вивиан — ще замине заедно с устройството.
Скот се опита да види по-добре лицето й, озадачен що за шега си правят с него.
— Как ще стане?
— Вивиан иска аз да го махна. Това е проста хирургическа процедура и тя казва, че можем да го направим и че ще бъде добре и без него.
— „Скот еър“, чувате ли ни още? — попита водещия Ф-16.
— Да. Изчакайте секунда, „Акула“.
Скот махна с ръка към товарния отсек.
— Сигурна ли си, че ще се получи?
Линда кимна. Щом Вивиан бе сигурна, то и тя вярваше, че ще успеят.
Скот натисна отново бутона на микрофона.
— „Акула“, мисля, че решихме проблема. Пейсмейкърът ще бъде физически отстранен и прикрепен към устройството преди да го изхвърлим. Ударът във водата е единственото неизвестно, като изключим отварянето на вратата без да изгубим управление. Трябва да се отървем първо и от двата предни палета.
На Скот му се стори, че чу тихото ахване на Линда, ала се бе съсредоточил върху това какво ще каже, защото знаеше, че всяка негова дума щеше да достигне до Пентагона.
— Кога планирате да го изхвърлите, сър? Колко надалеч?
Скот погледна към Док, който сви рамене.
— Ние… нямаме много време за планиране, „Акула“. Да кажем, след още стотина мили. Колкото можем по-надалеч. За да го направим, ще трябва да се отървем съвсем скоро от люка.
— Имаме една молба, сър.
— Казвайте.
— Може ли да включите УКВ-честотата с голям обхват, за да разговаряте с Центъра във Вашингтон?
Скот се съгласи, записа си честотата и я набра.
— Вашингтон център, тук е „Скот еър“ петдесет.