Джери се наведе и извади доста внушителна метална кутия, а в този момент през вратата на кабината прекрачи и Скот.
— За какво съм настоявал?
— За комплекта за първа помощ. Последният път, когато го преглеждах, имаше скалпел, антисептици, бинтове…
— Колко време ще отнеме? — попита Скот.
Линда поклати глава.
— Не знам. Вивиан твърди, че щяло да стане бързо. Предполагам — за десетина минути.
— Ами палетите ти, Линда? Колко време ще ти трябва да измъкнеш най-необходимото? Искам да кажа, че ако всичко е в малки кашони, може би ще можем да ги прехвърлим зад бомбата и да спасим повечето от тях.
— Някои са много важни, други — не дотам. Знам какво ми трябва, но нека първо се погрижим за Вивиан.
Скот поклати глава.
— Не. Така пилеем ресурси. Отдели две минути да ни помогнеш да разкъсаме палетите ти и да ни покажеш какво да извадим от тях, след това, докато оперираш Вивиан, ние ще се постараем да приберем екипировката ти.
Страховита серия от удари и подмятания ги принуди бързо да потърсят къде да се уловят. Вместо да намалее, турбуленцията стана постоянна, а проблясванията на светкавиците осветяваха отсека през прозорчетата на кабината.
— Трябва да действаме бързо — настоя Скот. — Джери, вземи онзи лост. Имаш ли нож за найлоновата обвивка?
— Да, и ножици.
Линда мина пред Скот и Джери и заобиколи палетите.
— Една секунда — рече тя, взе комплекта за първа помощ от Джери и изчезна назад.
Върна се след по-малко от минута.
— Казах на Вивиан какво планираме и й дадох комплекта. Тя ще се подготви сама.
— Кой да е първи, Линда?
Скот се препъна, залитна надясно и падна към нея. Тя го улови и сграбчи въжето на първия палет, за да се задържи.
— Този. Компютърните ми дискети са в метален контейнер там отзад.
Джери разряза дебелата найлонова обвивка, която покриваше товара. Разполови я, а Скот я издърпа настрани и освети с фенерче купчината кашони и метални контейнери.
— Колко от тези трябва да се преместят, Линда. Всичките ли ти трябват?
— Не, не всички.
Тя се изкатери върху найлона и започна да отмества трескаво кашоните, докато най-сетне не се разкриха няколко метални кутии.
— Металните контейнери! Всичките по-малки. Големите кашони са твърде тежки. Спасете колкото можете от тези картонени кутии. Вторият палет съдържа предимно тежки неща. Аз ще… ще трябва да се примиря със загубата му. Но в кашоните са повечето от данните от изследванията ми, а металните контейнери са от първостепенна важност.
Докато Скот й помагаше да слезе от палета, самолетът подскочи рязко встрани и двамата изгубиха равновесие. Линда падна върху Скот и ръцете му машинално се сключиха около нея. Той леко я улови за раменете, изтегли я и двамата изведнъж се оказаха лице в лице, втренчени един в друг. Мигът им се стори малко неловък и твърде дълъг.
Джери изчака няколко секунди, след това кимна към палета.
— Хайде, елате и двамата.
Линда прикри смущението си и побърза да махне с ръка към дъното на самолета.
— Аз… май най-добре е да отида там.
— Точно така — съгласи се Скот.
— Ще разположа Вивиан настрани, за да можете да минавате.
— Окей. Става.
Гласът на Джери долетя от вътрешността на найлоновото покритие.
— Хайде да вземем първо този тежкия, Скот.
Скот се обърна да му помогне, а Линда забърза назад, изпълнена с някакъв странен трепет. Беше чувала, че в мигове на голяма опасност се пораждали внезапни чувства, но никога не го бе изпитвала.
Ако изобщо е нещо подобно — поправи се мислено тя. — Не е само Скот. Ти обичаш всички тези хора.
Ала един много настоятелен вътрешен глас й нашепваше нещо съвсем друго.
Двадесет и четвърта глава
Център за ръководство на въздушното движение на ФАА, Рослин, Вирджиния — 7:21 вечерта, източно време
Пейджърът на Пийт Кук с национален обхват започна да вибрира гневно и той го извади от калъфчето, окачено на колана му. Погледна екрана.
Не мога да се свържа с теб по клетъчния! Обади се веднага! Айра
Пийт отиде до най-близкия телефон и набра номератора на „Уолстрийт джърнъл“ в Ню Йорк. Айра вдигна веднага:
— За бога, Пийт, защо си изключил телефона? Скъсах се да те търся!