— Не искам да безпокоя никого в тази зала на ФАА. Какво има?
— Преди няколко минути ни позвъни — много разтревожен — още един човек от работилите с д-р Роджърс Хенри в Лос Аламос. Взел името и номера ти от онзи физик от Силвър Спрингс, с когото си разговарял най-напред. Казва се д-р Джийн Мисловски. Звучеше ми като страшно развълнуван, едва ли не в паника. Настояваше да говори с теб веднага.
— За какво да говорим?
— Не попитах — реших, че е най-добре да ти го прехвърля веднага, но ти не отговаряше.
Айра му съобщи номера и Пийт го набра. Отговориха му след първото позвъняване.
— Д-р Мисловски? — попита Пийт. — Тук е Пийт Кук.
— Мистър Кук! Не бях сигурен с кого трябва да говоря, но може би вие ще ми помогнете. Разбирам, че сте слушали разговорите в онзи самолет, който превозва Оръжието „Медуза“.
— Да, слушах ги, но по-рано. Сега са извън обсега ми.
— Устройството брои обратно до детонацията си, нали?
— Това твърдеше екипажът и то нееднократно.
— И не знаят как да го изключат, нали?
Пийт разказа сбито за неуспешния опит експерти да се заемат с бомбата, както и за решението на екипажа да я изхвърли в океана.
— Мистър Кук, споменавал ли е някой от онзи самолет изобщо, че бомбата има клавиатура, свързана с компютър? Каквато и да е клавиатура?
Пийт си припомни разговорите.
— Една от пътничките на борда, мисис Вивиан Хенри, всъщност спомена в един момент, че била „набрала“ нещо към устройството, тъй че би трябвало да има някаква клавиатура.
— Точно това си помислих. Времето очевидно не им стига, мистър Кук, но трябва да говоря с тях. Знам как може да се изключи устройството!
Пийт замълча, трудно му бе да възприеме чутото.
— Какво имате предвид, докторе? Искате да кажете, че можете да го отворите, да проникнете в него и да го обезвредите?
— Не, не! Мога да го изключа, като набера на клавиатурата една-единствена цифра. Едно число!
— Откъде знаете как… да не сте участвали в изработката му?
На Пийт му хрумна, че може би разговаря с някакъв побъркан тип, но ако се наложеше, би могъл да установи предишното положение и месторабота на този човек с едно обаждане.
— Не, по дяволите! — ядоса се д-р Мисловски. — Работехме заедно повече от десетилетие като екип, който се опитваше да го разработи, но така и не стигнахме до създаването на действащ прототип. Роджърс Хенри имаше уникален подход към паролите и кодовете за достъп. Ние не знаехме този факт, докато проектът не приключи и при свалянето на информацията от нас поискаха да разкрием всички лични пароли и кодове, използвани по време на работа. Неговият код шокира всички. Той ни се бе надсмивал от години.
— Какъв беше кодът му, д-р Мисловски?
— Нямаме почти никакво време. Някой трябва да предаде моята информация на екипажа. На кого да се обадя, мистър Кук? Ето от тази помощ се нуждая!
— Ами, вероятно на Пентагона…
— Вече опитах. Не можах да се свържа с подходящи хора. Никой там не искаше да разговаря с мен, докато не проверят досието ми в архивите на Лос Аламос. Те не разбират ли с какво си имат работа?
— Аз… може и да намеря към кого да се обърна, ако ми обясните метода си за изключване на онова нещо.
— Окей. Едно. Но въпреки това искам да говоря с тях лично.
— Едно? Едно какво?
— Числото едно.
В слушалката на Пийт се чу въздишка, сякаш мъжът вземаше решение да не мълчи повече.
— Колкото и налудничаво или елементарно да ви звучи, това бе кодът за сигурност на Роджърс. Всички останали съставяхме комбинации от числа и букви, а по онова време дори имахме отделни клавиатури за достъп, в които можеха да се вкарват до десет знака. Ала Роджърс очевидно бе решил, че последният шифър, за който някой би се сетил, е числото едно. И колкото и да ви се вижда странно, той се оказа прав.
— Почакайте малко! Вие ми казвате, че ако онези хора на борда на самолета просто отидат до бомбата и натиснат клавиша на числото едно…
— И после — Enter.
— Окей, едно и Enter. И твърдите, че онова проклето нещо просто ще спре да цъка?
— Точно това твърдя.
— Откъде можете да сте сигурен? Ами ако грешите?
— Тогава няма да стане нищо и то ще продължи да си цъка. Няма да изгубим нищо. Ако греша, едно число едва ли ще предизвика детонация. Роджърс използваше това число като своя лична парола за достъп и никой не го разкри до самия край на програмата, поради същата причина, поради която вие сега се затруднявате да повярвате. Дяволски просто е, затова.