— Какво имате предвид под комбинация? — прекъсна го Ди Стефано.
— Как да се дезактивира. Да се изключи. Той твърди, че Хенри сигурно е въвел в бомбата същия код за дезактивиране, който му е бил нещо като подпис. Той смята, че ако екипажът набере кода на клавиатурата в задната част на бомбата, през онзи люк…
— Откъде знаете за тази клавиатура, мистър Кук?
— Агент Ди Стефано, чух всяка дума, която Скот Макей ви каза и обратното. Разбирате, нали?
— О, да. Споменахте вече.
— Вижте, времето почти изтича. Можете ли да предадете тази информация на екипажа? На командир Макей?
— Операцията вече не е под наш контрол, мистър Кук. Ще трябва да…
— Тони, извинявай, че минавам на „ти“, но нямаме време за никакви формалности. Ще ти кажа името на учения и телефонния му номер, но докато го проверите, освен ако не поддържате постоянна връзка с екипажа, ще стане твърде късно.
— Какъв е кодът, мистър Кук?
— Едно.
Последва очакваната реакция. Пийт му препредаде обяснението колкото можа по-бързо и вече почти очакваше Ди Стефано да му затвори телефона.
— Това е най-смахнатата идея, която съм чувал, мистър Кук. Всеки старши изследовател по ядрена програма ще бъде уволнен начаса, ако го спипат, че използва парола, която и петгодишно дете може да разкрие. Идеята може и да му е харесвала, но се съмнявам дали изобщо я е използвал, ето защо не мога да я приема.
— Ами ако грешиш? Ами ако това е ключът, а ние го пропуснем? Какво, по дяволите, ще изгубим, ако опитат?
Последва доста дълга пауза, преди Ди Стефано да заговори отново.
— Добре, има логика. Стой на линията. Не затваряй.
— Няма — обеща Пийт.
Облегна се върху бюрото, забил поглед в пода на диспечерската зала, а една неоформена мисъл, която витаеше в периферията на съзнанието му, внезапно изникна на фокус и предизвика смайващо прозрение.
Питам се дали още е в обсега на радиопредавателите на Ръководство въздушно движение?
— Исусе Христе! — възкликна на глас Пийт и се изправи, сякаш жегнат с остен. — Няма нужда да се обаждаме на авиодиспечерите, та ние сме при тях!
Без да сваля слушалката на клетъчния телефон от ухото си той тичешком прекоси залата и сграбчи за рамото слисания ръководител на смяната.
— Можете ли да се обадите във Вашингтон център по вашата линия и да разберете дали още могат да се свържат със „Скот еър“ петдесет?
Мъжът се бе привел над някакъв пулт. Той знаеше, че Пийт Кук бе наблюдател от медиите, но не очакваше да се окаже и настоятелен участник в действията. Изправи се бавно, изпълнен с подозрение.
— Бих могъл, да.
— По телефона имам връзка с ФБР — размаха той телефона пред диспечера. — Разполагаме с жизненоважна информация, която трябва да предадем на самолета, преди да е излязъл извън обсега за свръзки. Моля ви!
Диспечерът кимна бавно и безизразно, макар от всяка негова фибра да струеше подозрителност. Внимателно вдигна слушалката и набра номера на Вашингтон център.
Обърна се към Пийт след по-малко от минута.
— Проверяват онзи сектор. Имали са контакт с него допреди десет минути. Какво по-точно се опитвате да им предадете?
Обади се Тони ди Стефано.
— Там ли си още, Кук?
— Да.
Пийт вдигна ръка в знак „изчакайте“ към началника на смяната от ФАА.
— Окей — рече Тони. — Съобщих идеята ти на ВВС. Казаха ми, че два изтребителя са го следвали, но вече са поели обратно и нямат връзка от може би пет минути.
— Не могат ли изтребителите да се свържат с него по радиото?
— Мисля, че точно това се опитват да направят. Не съм сигурен обаче, че те са убедени в ползата от подобно решение.
— Тони, нека го кажа пак — рече Пийт, — на този етап какво би могло да навреди?
Последва секунда мълчание, а Пийт погледна диспечера и долови, че търпението му се изчерпваше.
Тони ди Стефано въздъхна.
— Предполагам, че не би могло да навреди, освен ако не предизвика преждевременна експлозия. Хайде сега, мистър Кук. Числото едно? За секретен дезактивиращ код? Всеки идиот би се сетил за това.
— Ами може би на онзи самолет хората не са идиоти и не са се сетили — заяде се Пийт.
— Туш — засмя се Тони.
— И аз си помислих същото, като го чух за първи път от онзи мъж, но виждал ли си някога компютърна парола, която да се състои от едно число? — продължи Пийт.