Президентът се обърка.
— Подводници ли? Да се обадят на самолета?
— Не — продължи Шапиро. — Имам предвид дали обмислихте последиците, ако онзи екипаж изхвърли бомбата върху някоя руска подводница. Или нечия друга, няма значение…
— Всемогъщи боже, не, не съм. ВМС дали…
Станли Шапиро вдигна ръка в успокоителен жест.
— Аз се заех с това. И официално, и неофициално не ни е известно точно сега в района да има руска или нечия друга подводница. Всъщност имаме самолетоносачна група, която се опитва да се измъкне от урагана на югозапад от Бермуда и корабите от нея са най-близко от всичко останало. Но има опасност, за която трябва да знаете. Независимо дали са съюзници или не, но ако една от подводниците им случайно потъне някъде поради причина, която не биха искали да обсъждат — а напоследък има доста такива причини — за тях ще бъде много удобно да припишат загубата й на приятелите си във Вашингтон и да поискат компенсации. Нали разбирате, ние сме изгубили контрол и сме оставили термоядрена бомба да бъде изхвърлена в океана без да ги предупредим и, естествено, ще бъде напълно справедливо ние да платим щетите.
— Значи трябва да им съобщим веднага.
— Да, сър, но се боя, че вече е твърде късно. Дори и да ни уверят, че нямат подводници в този район, след това могат да заявят: „Вие ни дадохте погрешни координати и унищожихте един от корабите ни!“.
— Студената война свърши, Станли. Не би трябвало вече нещата да са чак толкова сложни.
— Вероятно, сър, но тъкмо тук е върхът на държавническото умение: как да усложним до безнадеждност една проста ситуация…
Президентът поклати глава и включи интеркома:
— Установете гореща телефонна линия с руския президент колкото е възможно по-бързо.
След това погледна пак към Ситуационната зала и попита:
— Какво още забравяме? Какво ще кажете за спътниците? Казаха ми, че совалката не може да помогне, но вижте дали нямаме някой спътник, чрез който да се свържем на УКВ честоти. Ако трябва разрешение за промяна в орбитата, каквато и да е цената за това — имат го.
— Мисля — рече Станли Шапиро, — че онзи SR-71 е най-голямата ни надежда, сър. Той работи за НОАА, но е под управлението на НАСА. Позивните му са „Кондор“ десет. Всеки момент ще е над зоната.
— Може би, но нека не се отказваме и от варианта със спътниците. Не можем да оставим неизследван нито един шанс.
„Скот еър“ 50 — 7:27 вечерта, източно време
Кашоните и екипировката, подбрани от първите два палета се трупаха на неравна купчина в дъното на товарния отсек на 727. Скот и Джери усилено се мъчеха да прехвърлят колкото е възможно повече товар за отреденото им време; Линда, на свой ред се подготвяше за спешната хирургическа намеса.
Скот се спря за миг, изправи се и изтри чело. И двамата с Джери се бяха изпотили здраво. Щеше да им отнеме около две минути да покрият купчината с мрежа и да я укрепят. Мрежата вече беше опъната отстрани на купа, тъй като постоянната турбуленция заплашваше да разпилее кашоните по целия под.
Изпукването на парлангото накара Скот инстинктивно да вдигне глава към високоговорителите на тавана.
— Скот, остават ни по-малко от десет минути до отварянето на люка. Десет минути.
Гласът на Док изкънтя в празното пространство между Вивиан Хенри и купчината от антарктическа изследователска апаратура.
Няма време за свян, бе обявила Вивиан преди минути. Бе свалила блузата и сутиена с решителност, която подейства мобилизиращо и на Линда, в новата й роля на доброволец хирург. Събрала смелост, тя обработи с антисептик мястото, където пейсмейкърът лежеше под съвсем тънък пласт кожа — над лявата гърда и под ключицата.
Линда постави одеяло под коленете си и клекна отдясно на Вивиан. Поиска да използва блузата като чаршаф под бъдещия срез, но Вивиан я дръпна настрани.
— Това ми е много скъп подарък, мила — каза тя на Линда. — Не искам да кървя върху нея.
Процедурата, както й обясни Вивиан, бе всъщност доста проста. Малкият, с размерите на джобен часовник пейсмейкър, оформяше плоска подутина под кожата и краищата му се очертаваха добре. Един прост срез под подутината в дъга от двайсет градуса щеше да бъде напълно достатъчен.
— Като режеш — каза й Вивиан, — гледай върхът на скалпела да опира по металната обвивка на пейсмейкъра. Така срезът ще се получи много чист и няма да има проблем да прецениш колко дълбоко да режеш.