Той си спомни един случай отпреди двайсет години, когато „Пан Ам“ бе още просперираща компания. Бе дочул разговор в пилотската зала в Ню Йорк, който го бе накарал да изпита безкрайна гордост. „Кой, старият Док ли? — бе казал един млад втори пилот, без да забележи, че Док е наблизо. — Обичам да летя с този тип. Нищо не може да го стресне. Ако се откъсне дясното крило, Док Хазърд ще поръча още една чаша кафе, преди да нареди ляв вираж и да поиска да се прегледа списъка на действията при аварийна ситуация. Единственото нещо, което може да го развълнува, е някоя секси дама. Направо е луд по мацките.“
И още съм! — помисли си Док — Но май вече не съм толкова невъзмутим.
Той се завъртя назад и погледна към затворената врата с нарастващо раздразнение. Застави се да се съсредоточи върху уредите и курса. Трудната задача да се провира между червените петна на бурното време, които избиваха върху цветния дисплей на радара, си казваше своето. Той погледна към копчетата на радиостанциите върху централния пулт между креслата на командира и втория пилот и се запита дали да не ги включи отново. УКВ-станцията бе включена, спомни си той и бе настроена на единствената честота, която имаше смисъл за тях над Атлантика: 121.5, аварийната честота, или „часовоят“, както я наричаха военните пилоти.
Ако някой се опитва да ни потърси, ще ни повика на „часовоя“, успокои се той.
Ала нещо го глождеше. Имаше нещо, което не бе догледал. Но какво? Беше някаква мигновена мисъл отпреди десет или двайсет минути, когато изтребителите отлетяха, но вече не си я спомняше. Беше нещо, което трябваше да провери, нещо което…
Погледът му спря върху огледално еднаквите глави на двете УКВ-станции.
Проклетото копче на потенциометъра на УКВ номер едно бе отляво! — рече си той. Най-накрая се сети, макар и с усилие. УКВ станция номер едно бе онази, която бяха оставили включена на аварийната честота.
Ето, това беше! Дали копчето на потенциометъра не бе на нулата? Ами ако пак ги бяха объркали? Най-добре ще е веднага да провери…
В този момент Джери се втурна през вратата на кабината шумно, като бесен.
— Окей, Док, ще сме готови след минутка! Линда още обработва Вивиан там отзад.
Док провери дали автопилотът работи и поддържа курса на изток, после отново се обърна към Джери:
— Нямаме никакво време. Ти и Скот говорихте ли за ъгъл на атака, скорост, ъгъл на клапите — за тези неща? — Тонът на Док бе остър и раздразнен.
Да си го изкарва на другите бе необичайно за него и той сам се изненада, особено след като в отговор и Джери го изгледа свирепо. Инженерът поклати глава, след което измъкна един поизцапан парцал от шкафчето под масата си и избърса чело с него. Потеше се обилно.
— Нямаше време за приказки — обясни Джери. — Бачкахме като луди, за да преместим онези неща и свършихме много повече, отколкото бях очаквал. Няма да се наложи да изхвърляме голяма част от товара на Линда.
— Това е чудесно, но бих предпочел опашката на самия самолет да си остане на място. А за да стане това, ти ще ни трябваш тук с твоите наръчници и с помощта си да планираме светкавично следващите действия. Това може да се окаже решаващо.
Джери се спря и го изгледа няколко секунди, преди да отговори преднамерено бавно:
— Много добре знам това, Док. През последните десет минути ти си седиш тук и си играеш да викаш по парлангото, сякаш си нямаш друга работа. Знаеш, че не сме зяпали в тавана през това време! — Джери повиши тон, а това накара Док да настръхне още повече.
— Ей! Аз не съм си „играл“, както казваш, Джери, а исках да не изгубите представа за времето.
— Нямаше да изгубим представа за шибаното време!
— Радвам се да го чуя, защото този дребен въпрос за скоростта и ъгъла на атака може да предопредели дали след десет минути ще сме още живи!
Джери въздъхна — въздишката му беше отегчена — и вирна брадичка, нещо, което Док бе виждал само няколко пъти през последните шест месеца. После хвърли парцала на пода.
— Док, ако не ти харесва как си върша работата, може би ти с целия си опит от „Пан Ам“ ще се заемеш и с моя пулт!
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Ами — Джери посочи празното ляво кресло, — ти вече пое самолета, значи знаеш отговорите на всички въпроси, тъй че няма да ти се пречкам.