Скот бе спрял до вратата на кабината и слушаше словесната престрелка между Док и Джери с нарастващ гняв. Той влезе рязко, шляпна по лявото рамо Джери, който вече се местеше към централния пулт, след което улови погледа на Док.
— Какво става тук?
Док поклати глава и изсумтя.
— Няма нищо, Скот. Просто раздразнение. Тревожех се за малкото оставащо ни време.
Джери вдигна палец към втория пилот.
— Тъкмо му отстъпвах мястото си, за да може да ръководи цялото шоу, без да…
— Престанете! Веднага! — изкрещя Скот на двамата и по лицето му пробяга свирепо изражение. — Тук не е станало нищо друго, освен това, че позволяваме на страха да вземе връх над нас. Ние сме отбор, момчета, и ще се държим заедно, поне докато не паркираме тази кофа с болтове, наричана „Боинг“, в Денвър, или… не бъдем изпарени тук над Атлантика. Ние сме един тим, дявол да го вземе! Така започнахме, така и ще свършим. Няма да ви карам да се прегръщате и да се целувате, но ще ви кажа, че не искам да чувам повече гневни думи един срещу друг. Ясно ли е?
— Извинявай, Скот. Вината е моя — рече Док и се обърна към Джери, който махна с ръка.
— Забрави, Док. Скот е прав. Умирам от страх.
— Аз също — рече Скот. — А ти, Док?
Док се изхили.
— Репутацията на стария Док е, че никога не се стряска. Но точно сега можете преспокойно да се обзаложите, че направо ще подмокря гащите от страх.
— Тогава нека помислим за друго — например да решим как ще се освободим от проклетия люк без да изгубим опашката на самолета, става ли?
Джери вече бе грабнал наръчника по експлоатация и се бе настанил на креслото си.
— Става. Но първо нека се спуснем и да се разхерметизираме.
— На каква височина, Джери? — попита Скот.
— Бих препоръчал хиляда и петстотин.
Док се размърда на мястото си.
— Ей, момчета, далеч по-спокоен ще се чувствам на три хиляди. Нали разбирате — ако изгубим управление.
Скот погледна Док, после Джери, който кимна:
— Добре, да бъдат три хиляди.
Док бутна щурвала, за да започне снижаването. Все още не го оставяше онова гризящо безпокойство, че бе пропуснал да направи нещо.
Вляво от него непровереният потенциометър на УКВ станция номер едно си оставаше в положението, в което Скот нехайно го бе зарязал преди двайсетина минути — завъртян до нулата.
Двадесет и шеста глава
„Кондор“ 10 — на 210 мили източно от Мъртъл бийч, Южна Каролина — 7:28 вечерта, източно време
Без да изпуска от поглед данните за разхода и оставащото в резервоарите гориво, командирът на един от последните в света останали в експлоатация SR-71, завъртя глава в шлема на специалния костюм под налягане и започна вираж на сто и осемдесет градуса в северна посока, за да остане в зоната на радиопоиска. Вече бе информирал втория пилот, който седеше на няколко стъпки зад него в общата кабина. Винаги бе трудно да се следят всички уреди и да се наблюдава околния свят през визьора на шлема и малките прозорчета на „Блекбърд“-а, но той бе пилот ветеран на SR-71 и да пренебрегва неудобствата, които му създаваше практически аеронавтският костюм, се бе превърнало в негова втора природа.
Лек проблясък на гордост, примесен с гняв, премина в съзнанието му, като си помисли за глупостта да бъдат консервирани всичките (с изключение на два) Локхийд SR-71 — „Черната птица“ си оставаше все още най-бързият и най високолетящ реактивен разузнавач в света. В Невада вече се изпитваше нов разузнавателен самолет — свърсекретна хиперзвукова машина. Онези, които бяха зървали уникалната му димна струя по време на пробните полети късно вечерта или рано сутрин, го бяха кръстили „Поничка на конци“. Ала проектът показа много сериозни недостатъци и когато САЩ се нуждаеха от по-точни разузнавателни данни, отколкото можеха да получат чрез спътниците, отново изтупваха от праха и оседлаваха стария „Блекбърд“.
Този път спешната му задача обаче бе уникална.
На повече от десет хиляди метра под него фронтът на урагана „Сигрид“ се носеше със скорост на вятъра около сто и шейсет мили в час, ала полетът на „Блекбърд“ бе плавен и стабилен; машината се носеше в разредената атмосфера със скорост, три пъти по-висока от тази на звука.
— Няма нищо на три-четирийсет-три-нула, Джим — съобщи му вторият пилот по интерфона.