Отговорите на тези въпроси, с все по-засилваща се увереност мислеше тя, трябваше да бъдат „Да“.
Запита се все пак дали някаква последна тероризираща кампания нямаше да започне, след като отброяването на часовника приближи до нулата.
Линда отстъпи назад, сякаш „Медуза“ бе оживяла, и се опита да се пребори с усещането, че тази проклета машина някак си чете мислите й.
Стори й се, че не може да стигне достатъчно бързо до кабината.
Облекчението, изписано по лицата на тримата мъже в кабината бе осезаемо, когато Вивиан пристъпи с несигурни крачки, седна на наблюдателското място и посегна към колана си, докато 727 с подскачане си пробиваше път през бурната периферия на урагана.
— Вивиан! Слава богу, че се върна — посрещна я въодушевен Док.
— Амин — шеговито добави Джери.
— Добре ли си, Вивиан? — попита Скот.
Тя кимна, а Скот продължи:
— Трябва да решим вече как ще приключим всичко това.
Тя махна с ръка.
— Къде е Линда? — попита Скот.
— Прибира комплекта за първа помощ — отвърна Вивиан. — Ще дойде всеки момент.
— Изравнявам на три хиляди и триста, Скот — докладва Док. — Джери, как е налягането в кабината?
— Почти отговаря на височината. Кабината е на три хиляди и двеста. Ще се разхерметизираме, когато стигнем до точката на хвърляне.
— Значи тогава ще отвориш изходния клапан? — попита Док.
Джери кимна.
— Липсата на остатъчно налягане в кабината означава, че няма да има експлозивна сила, когато отворим люка.
Док се наведе към радара, за да изчисти картината.
— Множество червени петна пред нас, Скот. Ще трябва да лавираме през най-тежки щормови ядра. — Погледна към Скот. — Готов ли си да поемеш управлението?
Скот поклати отрицателно глава.
— Док, аз летя на този самолет по-малко от година и никога преди това не съм управлявал голяма транспортна машина като тази. А ти си летял на 727 и на транспортни самолети през цялата си кариера. Колко време си управлявал 727 — петнайсет години?
— Да, най-малко — съгласи се Док.
— Окей, не е ли по-разумно ти да продължиш да управляваш? Особено пък след като съществува възможността да повлияем на летателните характеристики на тази птица или да откъснем опашката й?
— Вижда ми се разумно — съгласи се Джери.
Док погледна Скот и повдигна вежди.
— Все пак ще ми е необходима опашка, за да летя, Скот, но останалото е логично.
Скот кимна:
— Решено. Ти караш. Сега за отварянето на люка: според мен се налага да забавим скоростта до двеста и двайсет мили, чисто — без клапи. Съгласни ли сме всички?
— Съгласни — кимна Док.
— Да — добави Джери. — По този начин обтичащият въздушен поток ще е достатъчно динамичен, за да откъсне люка от пантите му, но е вероятно при подходящ ъгъл на издигане вратата просто да мине безопасно покрай опашката. Най-малкото се надявам да стане така.
— Откъдето и да го погледнем, нищо не може да бъде сигурно — добави Док, — но ми звучи много логично.
727 се сблъска с малък градоносен облак, което ги накара да извъртят мигновено глави напред. Ала ударите като от пневматичен чук престанаха тъй бързо, както и бяха започнали.
— Готови? — Скот погледна часовника, а после и двамата си помощници.
Джери кимна, избута креслото си от пътя и отвори вратата. Линда, която тъкмо бе хванала дръжката и се готвеше да влезе, сепнато отскочи настрана.
— Най-добре ще е да си сложиш колана, Линда. Отиваме да отворим люка.
Тя мина покрай него и даде път на Скот. В това време Док изключи автопилота и дръпна ръчките на газта, за да забави самолета. Той погледна назад, тъкмо когато Скот минаваше през вратата, уловил се за опора за рамката й.
— Скот — извика Док подире му. — Почакай малко.
Скот се извърна и мушна глава през вратата.