Страничният товарен люк на 727 не бе проектиран да издържа натиска на въздушен поток със скорост двеста и двайсет мили в час. Джери знаеше какво предстои, но не бе наясно кога точно ще се случи. Това, че не можеше да прецени какъв ъгъл трябваше да заеме вратата преди да бъде откъсната, го ужасяваше.
Видимият процеп се разшири до петнайсетина сантиметра и продължи да се увеличава. Джери усети внезапното потръпване на самолета, когато долният ръб на люка навлезе във високоскоростния въздушен поток на десетина сантиметра от фюзелажа. Видя как вратата сякаш се напрегна да преодолее силите, които я задържаха, потрепери леко, след като ураганният поток започна да нахлува през процепа. Усещаше как, захапана от потока, вратата на люка се дръпна странично спрямо фюзелажа.
Ала още се държеше.
Голямата врата продължи да се изнася навън бавно, някак хипнотизиращо, почти спокойно, сякаш отварянето й по време на полет бе в реда на нещата. Постоянният й ход бе причината страхотният тласък от неочакваното движение и грохотът на въздушният поток, който най-сетне я откъсна от опората й, да го заварят неподготвен. Тя се хласна първо върху покрива на фюзелажа със серия от толкова силни удари, че когато те секнаха, Джери осъзна, че дори не бе видял какво точно стана.
В следващата секунда големият боинг се наклони надясно и се заиздига с плашеща бързина. И в същия момент тътенът на някаква експлозия достигна до заглъхналите му уши. Той надникна през зеещата дупка, където допреди малко бе вратата на люка, но видя само мрачните буреносни облаци и лявото крило. Усети как ъгълът на наклоняването се увеличи, ускорението — също, а носът се заби надолу.
Улови се по-здраво за ремъка, с който се бе привързал, и с усилие на волята се застави да тръгне; приведен напред, той преодоляваше силата на ускорението сантиметър по сантиметър, за да стигне до по-добра позиция. Скот и Док очевидно се бореха за оцеляването им, но поне още летяха. Видя как спойлерите на лявото крило потреперват и разбра, че двамата пилоти се мъчат да овладеят управлението на самолета.
Ето!
Не можеше да види горната част на отвора, без да приближи твърде много. Очакваше да съзре чистите очертания на рамката на вратата.
Но вместо това видя самата врата, и по-точно — парче от нея, което вибрираше силно срещу въздушния поток. Стоеше под невероятен ъгъл, задържано здраво от двете задни панти. Изолационната обшивка и пластмасовото покритие от вътрешната страна бяха изтръгнати, а самата плоскост бе частично отчупена.
О, господи! Тя не се бе откъснала изцяло!
И нещо друго не беше наред.
Пожар! С периферното си зрение мярна оранжевите отблясъци от пламъци някъде отвън, в опашната част на самолета. С ужас осъзна, че вероятно в някой от двигателите бяха попаднали парчета от разтрошената врата.
Джери погледна към вибриращите останки от вратата. Сега те действаха като допълнителни кормилни плоскости, които опасно влияеха върху курса на осакатения само в един миг 727. Погледна през отвора към сгъстяващите се тъмни облаци. Вече разполагаха с достатъчно голям отвор, през който да изхвърлят оръжието, но първо трябваше да овладеят самолета и огъня.
727 продължи да се накланя надясно и Джери се опита да се задържи прав. Стисна още по-силно, до болка колана си и затвори очи, когато усети, че краката му се отлепят от пода — тогава разбра, че летяха с главата надолу.
Спомни си, че като малко момче на панаира бе изпитал същото усещане, прекалено разтърсващо за възрастта му тогава — на скоростното влакче. То тръгваше от хоризонтално положение, но после се издигаше почти вертикално. При всяко преминаване през най-високата точка той имаше чувството, че ей сега ще падне и ще умре — ужасно преживяване, което никога нямаше да забрави.
Същото чувство сега свиваше стомаха му на топка. Товарният люк бе зейнала черна паст, готова да го погълне мигом, щом само се пусне.
Док също бе усетил потръпването от първоначалното отваряне, когато вратата се открехна с няколко сантиметра. Имаше малки колебания в налягането в кабината, след това леко накланяне наляво, а после настъпи самият ад.
В следващия миг индикаторът на изкуствения хоризонт му подсказа, че се накланят надясно и се завъртат почти безконтролно. Мислеше си, че когато вратата се отвори, ще се забавят, но сега носът клюмна под хоризонта и сочеше надолу: продължаваха да се накланят все по-надясно, а скоростта нарасна до двеста и петдесет мили в час. Знаеше, че със самолета се бе случило нещо ужасно, даде пълна газ и се опита да спре превъртането, ала самолетът не се подчини, обърна се по гръб се ускори надолу в стръмен десен вираж.