— Ще се справиш ли? — попита Скот. — Искаш ли помощ?
Док кимна.
— Причината за това рязко ляво завъртане бях аз. Когато вратата е отворена, тя ни завърта надясно. Като натисна кормилата наляво, посоката на въздушния поток се променя, вратата се връща и съпротивлението от нея изчезва. Но когато дам кормилата в неутрално положение, вратата пак се отваря и отново поемаме в дясно завъртане.
Док погледна централния пулт.
— Скот, изтегли тримера на лявото кормило. Опитай на петнайсет градуса. Това може да свърши работа. След това ще трябва да видим какво става с Джери.
Скот бързо нагласи тримера на лявото хоризонтално кормило. Докато търсеха най-подходящата комбинация на натиск от кормилата, мигащата червена лампичка на двигател номер едно най-накрая надделя над усилието на Линда да запази мълчание.
— Скот, онази червена лампичка важна ли е?
Той проследи накъде сочеше пръстът й.
— Боже мой, как можах да забравя за пожара в двигателя! — изпъшка Скот.
— Кой е? — попита Док.
— Номер едно. Готов ли си за процедурата?
Док кимна и Скот зачете стъпките, след което се включиха лостове и прекъсвачи за задействане на пожарогасителната система. В този миг Джери влетя в кабината.
— Горим, момчета!
— Знаем — отвърна Док. — Номер едно.
Секундите бързо отлитаха.
Червената лампичка с безпощадно ясния надпис „ПОЖАР“, си оставаше светнала.
— Минаха трийсет секунди, Док. Още гори. Ще включа и втората пожарогасителна бутилка.
— Направи го — отвърна Док.
Скот натисна бутона.
Джери се улови за облегалката на стола на Вивиан, задъхан, запазвайки с мъка равновесие, тъй като 727 заподскача в поредния буреносен облак.
— Имаме голям проблем с вратата. Точно с това се борите сега.
Док закима енергично.
— Тя се хласка напред-назад при всяко наклоняване, нали?
— Да. Част от нея е отчупена, а останалото виси на задните панти — предните са откъснати. Можем да се опитаме да ги отсечем с брадва, но… чакайте малко, момчета, тази лампичка още свети.
— По дяволите! — изруга Скот.
Той погледна показанията на уредите от първи двигател и се сепна.
— Почакайте секунда!
— Какво има? — попита Док.
— Уредите на първи двигател сочат нули. Няма въртене на турбината, няма температура.
— Пожарът може би е унищожил всички датчици — предположи Джери. — Видях оранжев отблясък. Помислих, че е пожар.
Скот се обърна към Джери, който още стоеше до централния пулт.
— Ще идеш ли да погледнеш?
Джери кимна.
— Но имайте предвид, че отзад зее голяма дупка. Ще можете ли да задържите самолета в хоризонтално положение?
— Трудно. Едва не го изгубихме одеве — рече Док.
— Едва не изгубихте и мен! — отвърна натъртено Джери. — Ще се върна веднага… надявам се. Док, моля те, опитай се да го задържиш стабилен — имам предвид колкото можеш по-стабилен.
След това той излезе от пилотската кабина. Върна се след по-малко от минута.
— Окей, наведох се достатъчно, за да видя. Пожарът е угасен, но там няма двигател. Номер едно е… него просто го няма. В буквален смисъл — изтръгнат е.
Скот пое дълбоко дъх, Док кимна, а Линда се наведе напред.
— Можем ли да летим с два двигателя? — разтревожено попита тя.
Док я погледна през рамо, опита се да се усмихне и кимна. Ефектът от това обаче не бе окуражителен.
Джери следеше уредите. Погледът му се спря върху висотомера, чиято стрелка показваше под хиляда и петстотин метра.
— Боже мой — рече той повече на себе си, отколкото на Док и Скот. — Намираме се на хиляда триста и петдесет метра височина! Ако бяхме започнали всичко това на хиляда и петстотин, вместо на три хиляди метра, вече да сме във водата.
Скот погледна Док.
— Все още сме живи, благодарение на командир Хазърд, който поиска допълнителна височина.
Док вдигна глава и сви рамене.
— Като остарее, човек се превръща в параноик. Повече височина и скорост за мама и дечицата.
Скот погледна Вивиан и Линда.
— Вие двете, как сте?
— Изплашена съм до смърт — отвърна Линда, — но жива. А ти, Вивиан?
Възрастната жена изглежда се бе отърсила от страха си.
— Това летене си го биваше.