— Боя се, че предстоят още по-трудни моменти — предупреди мрачно Скот.
Самолетът се вряза отново в периферията на урагана.
— Колко време остава още, Джери?
Джери погледна часовника си — или по-скоро мястото, където би трябвало да бъде той.
— Господи, сигурно съм го изтърсил някъде там. Трябва да откачим остатъка от вратата и да приготвим палетите за изхвърляне. Скот, Док, съществува опасност палетите да ни ударят при изхвърлянето. При това подмятане ще трябва да си отваряме очите на четири.
Скот вече бе станал от креслото си и бе тръгнал към вратата.
— Хайде, да вървим. Док, управлението е изцяло в твои ръце.
— Само ми съобщете, когато сте готови да предприемете нещо там отзад — отвърна Док, нагласи ръчките на газта и започна бавно издигане. — Между другото, Скот, моят часовник показва, че разполагате с по-малко от двайсет и шест минути до детонацията.
— Идвам с вас — обяви Линда, разкопча колана си и се изправи. — Ще ви трябват колкото е възможно повече ръце.
Вивиан също потърси ключалката на колана си, ала Линда я спря.
— Има достатъчно причини да си останеш тук, Вивиан.
— И какви са те? — попита Вивиан с напрегнат тон.
— Ти току-що претърпя операция без упойка и все още си травматизирана, слаба и с висок процент на адреналин в кръвта. Стой тук.
Вивиан кимна:
— Добре, докторе. Но ако ви потрябвам…
Нямаше време да помислят какво да очакват, ала гледката, която се разкри пред очите на Скот, когато отвори вратата на кабината, надхвърляше всеки кошмар.
Фюзелажът на 727 зееше пет метра по дължина, стърчаха само назъбени останки от вратата на товарния люк, изкривени и накъсани, които се държаха на място само поради това обтичане на горната част на самолета, което Док създаваше, като го отклоняваше леко вляво. Скот протегна ръка да възпре Линда и Джери. Забеляза солидния ремък за укрепване на товарите, който Джери бе използвал. Въжето се виеше и чезнеше в бездната, плющеше на вятъра и от време на време се закачаше о ръба на вратата или изпляскваше по пода.
— Нося аварийната брадва, Скот! — извика Джери.
Шумът бе невъобразим.
— Какво? — изкрещя в отговор Скот.
Джери пристъпи до него и извика в ухото му:
— Аварийната брадва! Ще се завържа и ще опитам да отсека вратата.
— Как ще минем покрай тази дупка без да изпаднем? — извика Линда и към двама им.
— Ще се привържем с въжета и ще действаме адски внимателно! — отвърна Джери.
Той мина покрай Скот и Линда и изтегли въжето; мъчеше се да запази спокойствие, докато го промушваше през карабинер, след което го прекара под мишниците си и го стегна на гърдите си.
Постоянното люлеене и непредвидимото наклоняване на самолета отстъпи място на серия от тежки раздрусвания, а покрай отворения люк като сюрреалистична картина премина дъждовна пелена. Скот никога дотогава не бе виждал дъжд през отворена врата на летящ самолет. Пред очите на Джери дъждът се превърна в завеса, след като срещна предния ръб на лявото крило, което се виждаше току до люка. Той прогони всички мисли и образи от съзнанието си и се обърна към Скот:
— Би ли хванал този край на въжето? Ако видиш, че се подхлъзвам или губя равновесие близо до вратата, издърпай ме веднага!
Скот кимна и хвана въжето на метър разстояние от мястото, където бе завързано за самолета, направи няколко витки около ръката си, след което зае по-стабилна позиция с крака, за да компенсира периодичните наклонявания на самолета, когато пресичаше турбулентните въздушни потоци на урагана. Линда приближи и улови останалата част от въжето зад него, като също го нави около ръката си. Той усети как младата жена се притиска към него и това бе успокояващо, окуражаващо усещане. И двамата запънаха ходила срещу предната част на първия палет. Скот опъна въжето, за да усеща Джери, който внимателно пристъпи към задната част на отворения товарен люк, понесъл тежката аварийна брадва.
Подът на товарния отсек до дупката бе мокър от дъжда и Джери на няколко пъти се подхлъзна, ала всеки път усещаше предохранителното подръпване — Линда и Скот бяха готови да го изтеглят.
Джери се вкопчи с лявата си ръка в конструкцията до ръба на вратата и замахна с брадвата към пантите. Всеки удар прозвучаваше като приглушено изхрущяване на метал, хвърчаха искри, ала той бавно и упорито напредваше.