Покрай вратата премина още един дъждовен душ, пръските му окъпаха и Джери. 727 за миг подскочи нагоре, Джери се залюля и не улучи с брадвата. След това зае отново по-стабилна позиция и продължи. Скот виждаше, че го наляга умора, че бе истинско изпитание да запазва равновесие при постоянните турбулентни движения на самолета. Замахванията му ставаха все по-неовладяни и неефективни.
Време бе да си сменят местата, реши Скот, след като погледна часовника си.
Не, размисли той, нямаше време за това. Вторачи се в инженера, който продължаваше да изсича с брадвата оцелялата панта и се опита да изкрещи:
— Джери! Достатъчно! Джери!
Няколко пъти подръпна леко въжето, Джери спря и погледна озадачен към тях.
Скот му махна да се придвижи напред, а Джери посочи тавана, сякаш искаш да каже, че е близо до успеха. Скот му показа часовника си и, разбрал за какво става дума, Джери пусна горната част от рамката и се опита да пристъпи към тях. Точно в този момент самолетът се наклони наляво.
Брадвата се изплъзна от ръката на Джери и за миг сякаш увисна във въздуха; той посегна да я улови, но при рязкото движение центърът на тежестта му се измести и той изгуби равновесие.
В следващата частица от секундата той се катурна към бездната, зейнала през отворения люк, безсилен да спре.
На осем метра разстояние от него Линда и Скот видяха длъгнестото тяло на Джери да се понася опасно към вратата. Те едновременно дръпнаха рязко въжето, най-безцеремонно събориха Джери и го изтеглиха с такава сила, че той посрещна пода на самолета пред тях първо с лицето си — спасен, но здравата разтърсен.
Джери се изправи с помощта на Линда и избърса лице. Погледна Линда, после — Скот и успя да се усмихне леко. Линда видя как трепереха ръцете му.
— Благодаря! — успя да надвика той външния шум. — Бях съвсем на ръба!
Скот даде знак всички да се върнат в кабината и затвори вратата, за да приглуши поне отчасти грохота.
— Док, хайде да върнем кормилния тример в неутрално положение и да видим дали няма да можем да разклатим самолета, за да се откъсне вратата.
— Чакай — предупреди го Джери. — Док, първо дай двигателите на празен ход, в случай че някое парче попадне във въздухозаборниците.
— Разбрано. Привържете се — нареди Док.
Скот поклати глава и посегна да се улови за горния край на пулта на бордовия инженер, за да запази равновесие.
— Няма време, Док. Давай, започвай маневрата. Ние ще наблюдаваме вратата на люка оттук.
— Почакайте тогава!
Джери отвори вратата и промуши дългото си тяло между последното наблюдателско място и преградата. Скот се обърна и се хвана за пулта на бордовия инженер с лявата си ръка, прегърна Линда през кръста с дясната, а тя се притисна към него и се улови за облегалката на една от седалките. Погледна към Вивиан, която изглеждаше спокойна, макар и доста бледа. Не откъсваше очи от Док.
Док беше натиснал яко левия кормилен педал.
— Ето, тръгваме! — изрева той през рамо.
С бързо движение освободи левия педал и натисна с все сила десния. 727 се понесе в страховито странично плъзгане от дясно наляво, при което мигновено се чу грохотът от блъскащата се врата.
Този път обаче нямаше стремеж към преобръщане надясно.
— Откъсна се! Няма я! — извика Джери.
— Най-после! — въздъхна след него Линда, а Скот се ухили. Погледна часовника си и усети как сърцето му сякаш спря за миг.
— Трябва да действаме бързо. Няма време!
Скот пусна Линда и се наведе напред.
— Дръж го стабилен, Док, леко наклонен към дясното крило. Преди малко едва не изсипахме Джери зад борда.
— Ще направя всичко, което мога, но бъдете внимателни, за бога.
— Ще те предупредя, когато сме готови да изхвърлим палетите.
Док кимна, донагласи ръчките на газта, а Скот се обърна към Джери и Линда.
— Окей, ето какъв е планът. Всички ще се привържем с осигурителни въжета. Остава ни съвсем малко време. Първият палет може да бъде странично изхвърлен директно. Джери, ти ще го освободиш, а ние ще придържаме въжето ти. След това тримата ще го избутаме. Той е почти разтоварен, тъй че е доста вероятно да се плъзне извън ролките си преди да стигне до отвора. Линда, ти само помогни да го бутнем да тръгне, след това се отдръпни. Ние ще го избутаме до края.
— Добре.
— Ще трябва да кажем на Док да направи ляв вираж с около петнайсет градуса, когато сме готови. Тогава би трябвало палетът да тръгне сам — предложи Джери.