Скот се съгласи:
— Чудесно.
Върна се и обясни на Док за допълнителната процедура.
— Само ми кажете кога. Но трябва ясно да ви чуя, Скот, а не само някакъв смътен глас на фона на вятъра.
Скот кимна и погледна към Вивиан, която попиваше всяка тяхна дума, широко отворила очи.
Тя забеляза изражението му и кимна веднага.
— Аз ще застана до вратата, Скот, и ще предавам информацията на Док.
— Става.
Вивиан откопча колана си и зае позиция до вратата на кабината; тримата останали излязоха и започнаха да се привързват с крепителните въжета, които Джери бе подготвил. Всяко въже бе завързано на кнехт на пода в предната част на товарния отсек.
Да се освободи първият палет бе просто. По-сложното бе как да бъде избутан странично наляво и после — през отворения товарен люк. Джери направляваше Скот и Линда откъм предния му край. Заедно го плъзнаха по ролките, които даваха възможност товарът да се придвижва и в двете посоки. Най-сетне палетът вече отчасти стърчеше от люка.
— Готови? — извика Скот.
Линда и Джери застанаха от дясната страна на палета. Приклекнаха, готови да го избутат странично. Скот погледна напред към Вивиан и извика:
— Сега, Вивиан! Завой наляво!
Тя кимна и изчезна в кабината, за да се върне почти веднага.
Те усетиха как подът се наклони наляво и двигателите намалиха обороти: Док влизаше в завоя. Той задържа така, след което натисна здраво десния кормилен педал, за да се плъзне самолетът леко странично и да създаде гравитацията, която да изтегли палета през отворената врата.
— Сега! — изрева Джери и тримата избутаха палета, който при тези задружни усилия сякаш се изплъзна от ръцете им и сам полетя към отвора.
Линда падна по очи на пода, а Скот и Джери се препънаха и се уловиха един за друг.
В един миг палетът сякаш увисна извън вратата, а след това предният му край се килна леко, той се надигна и изчезна.
Скот се сви, очаквайки удар в опашката или двигателите, но не последва нищо. Погледна към вратата и вдигна палец нагоре в знак за Вивиан, която веднага го препредаде на Док.
Двигателите отново увеличиха обороти и самолетът се стабилизира хоризонтално.
Скот помогна на Линда да се изправи и двамата се придвижиха към Джери, който вече освобождаваше втория палет от Антарктида. Той бе пълен с кашони и контейнери и бе още с найлоновата си обвивка. Започнаха да го избутват напред, за да заеме позиция за изхвърляне.
Той едва помръдна. Опитаха отново — и тримата напънаха с все сили.
Но проклетият товар отново се премести само с няколко сантиметра.
Скот поклати глава.
— Самолетът трябва да се наклони с носа надолу. Почакайте.
Той се промуши покрай дясната стена на самолета — отсрещната на зеещия люк — към кабината и обясни на Док проблема.
Док го погледна през рамо.
— Ще трябва да спуснем клапите, а аз ще изгубя известна височина, щом е необходим диферент към носа.
— Тогава да го направим?
— Но, Скот, ако клапите са спуснати, когато изхвърляме палетите, те могат да се ударят о тях и да направят невъзможно после прибирането им. Знаеш какъв ще е резултатът от това: няма да можем да летим бързо, ще изразходваме повече гориво и няма да успеем да се доберем до сушата. Ще се принудим да кацаме в Атлантика по време на ураган и без спасителни средства.
Скот стисна зъби и се замисли за секунда.
— Добре, вместо да използваме елероните и да забавяме скоростта, какво ще кажеш ако само насочиш самолета надолу за съвсем кратко? След като ти дам знак, насочи го надолу и го задръж така, докато чуеш издумкването и Вивиан ти каже, че палетът е опрял о предните ограничители; тогава ние ще го подпрем, за да не тръгне отново назад.
Док кимаше.
— Това ще свърши работа. Ще задържа достатъчно дълго, за да задвижите палета напред, след това ще се изкача до три хиляди метра, преди да сте се заели със следващия.
Скот обясни на Вивиан какво да прави, след това се върна в товарния отсек и се завърза с осигурителното въже.
Заеха отново местата си, завързали въжетата, а Скот се наведе напред, за да може Вивиан да види, че й дава предварително уговорения сигнал.
След секунди двигателите намалиха обороти и 727 наведе нос надолу, за да даде на товара необходимия наклон. Последва леко побутване от страна на тримата, палетът се плъзна напред и се удари в ограничителите.