— Може би пет минути, сър. ВВС Едно прекъсна връзката.
— Не разполагам с пет минути!
— Искате ли да опитам да се свържа, сър? — попита сержантът.
Генералът го погледна и поклати глава:
— Не.
Почеса се по брадата, заби поглед в носовете на обувките си и взе отново слушалката. Сам трябваше да вземе решение, а нямаше никакво време.
— Полковник, заповядвам да продължат издирването. Нека се надяваме и да се помолим да намерят онзи боинг навреме.
„Скот еър“ 50 — 7:38 вечерта, източно време
До експлозията оставаха двайсет и три минути.
Шумът и вятърът от зеещата дупка, където преди се намираше вратата на товарния люк, профучаващите дъждовни пелени и парцаливи облаци на фона на гаснещата светлина превръщаха бившия пътнически салон в странна, непривична гледка, ала зловещото присъствие на бомбата й придаваше нещо още по-застрашително и сюрреалистично.
Единственият останал товар в отсека бе контейнерът, който съдържаше тежката близо четири тона термоядрена конструкция — чудовището, сътворено в работилницата на д-р Роджърс Хенри. То си стоеше там, където бе натоварено в Маями — на палетна позиция номер пет, в средата на отсека, на седем метра зад зеещия отвор на товарния люк.
Скот се обърна и посочи осигурителните въжета, които отново бяха надянали.
— Проверете дали са добре завързани! — изкрещя той, за да надвика шума на въздушния поток.
Линда кимна, а Джери вдигна палец в знак, че всичко е наред.
Те бързо заеха позиция зад палета с оръжието. Джери освободи предните стопори и провери внимателно ролките. Трябваше да избутат палета седем метра напред по ролките и да го позиционират за странично изхвърляне през вратата.
Джери се върна зад контейнера и застана до Скот и Линда. Иззад дясната страна на палета можеше да види Вивиан.
— Готови? — попита той Скот.
Скот кимна утвърдително.
Джери погледна към Вивиан и й даде предварително уговорения знак с ръка. След миг двигателите намалиха обороти и носът на 727 се наклони надолу.
— Бутайте! — извика Джери.
Дори при този диферент към носа, бе трудно да се помръдне бомбата. Напънаха се и натиснаха, възнаградени от съвсем леко помръдване, което полека-лека се ускори. Док поддържаше около шест градуса наклон към носа, прецени Скот, и това бе достатъчно.
Стоманеният сандък се придвижваше сантиметър по сантиметър напред, набра скорост и с едно внезапно „Бам!“, което откънтя в целия самолет, палетът се спря в предните ограничители: идеално разположен до вратата на товарния люк на левия борд.
Джери се наведе и бързо постави ограничителните клинове, които щяха да попречат на палета да се плъзне назад по ролките, след това се изправи и даде знак на Вивиан, която отново изчезна в кабината, за да предаде сигнала.
Док изправи самолета в хоризонтален полет.
— Окей — извика Джери — Вие двамата застанете отзад, аз ще поема предния край.
Той се придвижи напред и зае позиция между бомбата и вратата на кабината, само на метър от него.
Скот погледна отново часовника си, след това — зеещия люк в настъпващата нощ. Оглушителният рев на въздушния поток и прелитащите постоянно покрай самолета дъждовни пелени бяха страховити. Той забеляза, че дъждът бе станал проливен, а в добавка последва и внезапно засилилата се турбулентност.
727 подскочи силно на няколко пъти, след като премина през свирепи възходящи потоци, последвани от стремително издигане, което трая няколко секунди, в които Скот и Линда се крепяха заедно, вкопчени в бомбата, за да запазят равновесие.
Джери стоеше отпред, а осигурителното му въже лежеше неприбрано на пода; в този момент боингът навлезе в мощна серия от възходящи потоци. Внезапните наклонявания завършиха с мощен порив на самолета нагоре, последван от също така страховито пропадане.
Тъй като бяха отстранени всички стопори освен предните, невъзможно бе четиритонната „Медуза“ да остане закрепена към пода, след като 727 пропадна изведнъж с ускорение, няколко пъти по-голямо от земното притегляне. Джери видя как бомбата се издига от направляващите релси и ролки, задържа се за миг във въздуха над предните ограничители и след това сякаш на забавен каданс поема към предната преграда. Умът му заработи бързо, за да изчисли най-ефективния начин да се отстрани от пътя й; отдръпна се на метър назад в очакване да срещне с гърба си преградата.