Ала минута преди това осигурителното му въже се бе омотало около една от ограничителните прегради на пода. Въжето го дръпна като скъсена юзда и той се просна безпомощен, свит на дъга, на около метър и половина от предната преграда.
Палетът се носеше към него.
Нямаше къде да се дене, нямаше време да се освободи от осигурителното въже, което го задържаше в сянката на надвисналия контейнер. Досущ като изненадана мишка, която вижда как вратичката на капана хлопва с неумолима бързина, Джери гледаше как палетът се стоварва върху краката му.
При рязкото пропадане Линда и Скот бяха запратени на пода от покриващата товара мрежа, за която се държаха.
След като се огледаха и установиха, че са невредими, вниманието на Скот се насочи към Джери, когато необичаен, висок писък се дочу откъм предната част на товарния отсек. За миг Скот се почуди дали този шум не бе причинен от нов предупредителен сигнал на оръжието. Писъкът отекваше в целия салон.
Осмислянето на станалото го порази като токов удар. Стомахът му се сгърчи като разбра, че долната половина от тялото Джери бе затисната под бомбата и че бордовият инженер пищеше от агонизиращата болка.
Линда надникна иззад края на палета и Скот я чу как извика, когато видя Джери.
Нямаше време за умуване. Палетът трябваше да се отмести. Скот вдигна глава към Вивиан, която гледаше ужасена от вратата. Изтича до нея и мушна глава в кабината.
— Док! Джери е ранен. Затиснат е от предния ръб на бомбата. Трябва да я отместим!
Док извъртя глава назад. Върху лицето му се изписа дълбок страх.
— Какво?
— Издигай и увеличи скоростта, веднага! Дай ми нулева гравитация за няколко секунди и ускорявай, трябва да върнем палета назад!
Скот се обърна и профуча през вратата покрай Вивиан.
Линда бе коленичила до Джери и се опитваше да го успокои. Тя вдигна глава и видя притичващия към предния край на палета Скот.
— Линда, стани! Приготви се да го избутаме назад!
Тя се изправи и в следващия миг подът започна да пропада под тях, а двигателите изреваха на пълни обороти.
„Медуза“ изведнъж се издигна нагоре едновременно с безпомощно размахващите крака Линда и Скот. Той успя да пъхне крак под ръба на страничната насочваща релса. Тласна с всички сили, опрял гръб о тежкия палет.
Палетът се надигна и се отмести от Джери, ала все още висеше над него. Скот трябваше да го върне достатъчно назад, преди Док да реверсира и да излезе от пикирането. Разполагаше с не повече от няколко секунди.
Моля те, Господи, моля те! Скот усети, че се е напрегнал пряко всичките си физически сили в стремежа си да отмести бомбата назад. Стори му се, че цяла вечност контейнерът не помръдва, но най-сетне, бавно-бавно, се надигна от пода и се отмести достатъчно назад, за да освободи краката на Джери.
В пилотската кабина — със свит стомах и с надеждата, че им е дал достатъчно време на нулева гравитация — Док вече бе стигнал до предела на пикирането. Още няколко секунди и нямаше да може да го овладее и да излезе от него. Той върна ръчките на газта на нулево положение, вдигна носа и чу отново гръмовитото „Бум!“, което долетя откъм товарния отсек, след като четиритонният палет отново се стовари върху пода.
Скот падна ничком напред. Линда бе отворила широко очи, но бе невредима. След това двамата допълзяха до тежко ранения бордови инженер. Палетът се бе стоварил на сантиметри от сплесканите му ходила.
Под лявата обувка на Джери, смачкана като меха на акордеон, бавно се разширяваше червено петно. Дясната му обувка бе изкривена и сплескана отстрани, ала под нея нямаше кръв.
— Джери, можеш ли да се движиш?
Лицето на Джери бе изкривено от болка, очите му — широко отворени от страх, а с ръцете си махаше, за да се изтегли назад към безопасната кабина.
— Моите… краката ми — извика той, — не мога да ги помръдна!
Скот се обърна към Линда в мига, в който Вивиан се появи от кабината.
— Да го преместим в пилотската кабина! — извика им той.
Вивиан и Линда хванаха Джери под мишниците и го задърпаха, а Скот се опита да повдигне и насочи краката му. Затворил очи, Джери изкрещя силно от болка, докато го местеха. Беше очевидно, че коленете, бедрата и тазът му бяха лошо натрошени на по няколко места. Също тъй очевидно беше, че се нуждаеше от незабавна медицинска помощ, ако изобщо оцелееше след всичко това.