Вивиан отвори вратата и те го положиха под ъгъл в кабината, ала размерите на длъгнестото му тяло далеч надхвърляха тясното пространство на пода, тъй че краката му останаха да стърчат към товарния отсек.
Скот закрепи вратата в отворено положение и посочи на Вивиан кухненския кът.
— Извади пакета за първа помощ. Вътре има спринцовка с морфин.
Тя кимна, а Линда сграбчи Скот за ръката.
— Остават ни само деветнайсет минути.
Скот погледна отново Оръжието „Медуза“. То се бе приземило малко накриво, на една страна, бе прехвърлило направляващата релса и се бе опряло о борда. Предният му край обаче бе идеално позициониран спрямо отворения товарен люк. Все още съществуваше възможност да го изхвърлят, ако можеха да го повдигнат и да го бутнат настрани.
Той погледна към Джери и стомахът му се сви при мисълта, че неговият колега и приятел изпитваше такава силна болка. Ами ако се наложеше да се приводняват? Нямаше начин да измъкнат Джери другояче, освен да го носят, а дори и това движение можеше да го убие.
Вивиан се върна с комплекта за първа помощ, бързо намери спринцовката с морфина и заби иглата в бицепса на Джери през една дупка на разкъсаната му риза. Той утихна почти мигновено.
Скот затвори очи и разтърси глава, за да проясни мислите си. Сега не бива да мисля за нищо друго, освен за бомбата. Трябва да прогоня мисълта за него от съзнанието си!
Скот се обърна към Линда и я притегли към себе си, за да могат да се чуват без да викат.
— Док ще трябва отново да пикира и след това да завие наляво.
— Ще можем ли да се справим? — попита Линда. — Останахме само двамата.
— Мисля, че да.
Скот се обърна към кабината и прекрачи тялото на Джери, за да инструктира втория пилот. Върна се след трийсет секунди.
— Аз ще поема предния десен ръб, а ти — задния десен. Когато върнем палета върху ролките, ще извикам на Док. След като той наклони самолета наляво, натискаме с все сила.
— Скот… — избумтя гласът на Док по парлангото в товарния отсек. — Дай ми няколко минути да набера височина. Този път изгубихме триста метра. Трябва ми малко височина.
Скот погледна часовника си, сетне — Линда, която гризеше трескаво устната си. Той се наведе и заговори отново в ухото й.
— Ако това избухне при удара си във водата, с нас е свършено. Но ако все пак това не стане… ако не експлодира, докато таймерът му не отброи до нулата… ще имаме време да се измъкнем. Но ще трябва бързо да го изхвърлим.
Линда се пресегна и затегна осигурителното въже на Скот. Той направи същото за нея. Усещаха как самолетът се издига, дъждовният порой и мъглата нахлуваха през отворения люк и заливаха вътрешността на товарния отсек. И двамата усещаха колко опасен е лъсналият от влагата метален под.
Ала и двамата съзнаваха също, че времето им почти бе изтекло.
Двадесет и девета глава
Полет „Вълк“ — 7:43 вечерта, източно време
Двойката изтребители Ф-15 „Ийгъл“ гълташе горивото с бясно темпо, докато прорязваше южната периферия на урагана „Сигрид“, за да настигне „Скот еър“ 50. От командния пункт им бяха предали координатите на 727 от времето, когато за последен път го бяха видели двата Ф-16, и чрез проста сметка „време — разстояние“ водещият пилот на Ф-15 бе изчислил къде би трябвало да се намира боингът.
Неусиленият ехо сигнал от 727 се появи на тактическите им радарни екрани тъкмо навреме. Двата ийгъла се спуснаха в яростта на урагана и приближиха целта си, водени само по радара, досущ както и колегите им от двата Ф-16. На десет мили разстояние зад 727 те намалиха скоростта до дозвукова, а на четири мили дистанция вече започнаха да се оглеждат внимателно да открият товарния самолет в сумрака.
Оставаха 18 минути до експлозията и двамата пилоти знаеха много добре, че полетът им щеше да бъде еднопосочен. Дори и да избегнеха взрива, нямаше да успеят да стигнат навреме до дозареждащия ги танкер.
Ала водещият пилот бе също така инструктиран, че мисията им се свеждаше до една, жизненоважна цел: да се избегне трагедия в национален мащаб, като се накара екипажа на „Скот еър“ 50 да въведе едно-единствено число — единица — в компютъра на бомбата, преди броенето да стигне до нула.