Самолетът се издигна леко и воят на двигателите отново намаля.
Това е, каза си Скот. След като изхвърлят оръжието, щяха да имат само няколко минути, за да се отдалечат от точката на удара му о водата; щяха да се молят за всяка скъпоценна миля разстояние.
Скот погледна към Вивиан, която го гледаше въпросително с вдигнат палец.
Той кимна и отвърна със същия жест, след което тя отново обърна глава към вътрешността на кабината.
Изпукването на парлангото достигна до ушите им. Последва напрегната тишина, нарушена от познатата интонация на Док:
— Окей, Скот. Започвам виража наляво.
Полет „Вълк“ — 7:46 вечерта, източно време
Очертанията на Боинг-727 бавно се появиха от тъмните облаци пред двата Ф-15, чиито пилоти препускаха към целта си.
— Точно отпред е, на около миля. Застани до лявото ми крило. Ще подходим откъм левия му борд, малко под лявото крило.
— Разбрано.
Разликата в скоростта им надхвърляше петдесет мили. Боингът започна да придобива още по-ясни очертания вдясно и малко над тях. Водещият пилот забеляза повредения десен хоризонтален стабилизатор на Т-образната опашка. Кабели и разкривен метал стърчаха там, където се бе намирал двигател номер едно.
— Изгубил е двигател номер едно!
— Разбрано, виждам. Отворен е и товарният люк на левия му борд. Всъщност него го няма.
Водещият пилот се придвижи малко наляво, за да заеме по-добра позиция, а воденият последва маневрата му. Зеещият отвор на мястото на товарния люк и назъбеният метал там, където са били пантите, се виждаха много добре.
— Втори, вдигни се малко, на същата дистанция до него, за да те види през прозорчето си. Аз ще приближа да огледам онзи люк.
„Скот еър“ 50 — 7:46 вечерта, източно време
С едно плавно движение Док Хазърд наклони 727 в петнайсетградусов ляв завой и натисна десния кормилен педал, за да задържи самолета на досегашния му курс. Ефектът бе същият като да наклониш пода наляво, а ти да си останеш неподвижен на рампата: гравитацията започна да притегля наляво всичко, което се намираше в самолета.
— Сега! — извика Скот.
Скот и Линда тласнаха мощно и усетиха как устройството на Роджърс Хенри пое към люка, отначало бавно, а сетне с бързо ускорение, след като гравитационният вектор го изтегляше към бездната.
Те се запрепъваха подире му, ходилата им с мъка намираха опора в хлъзгавия под.
Палетът се движеше наляво към въздушния поток и продължаваше да се ускорява, затова Скот реши, че инерцията ще довърши започнатото. Той падна напред на ръце и колене току в средата на самолета. Линда се бе спряла на място, приведена, но права. Палетът бе изминал повече от половината път и продължаваше да се отмества бавно, когато Скот плъзна поглед към Линда — и видя осигурителното въже да се обвива около глезена й.
Погледът му следваше въжето, което се изви и се закачи за ръба на палета. Той се хвърли напред, за да го улови и да го дръпне настрани, но се подхлъзна и не стигна до целта; пръстите му останаха само на сантиметри от въжето.
Плъзгащата се навън бомба повлече Линда за десния крак, с левия тя се опита да намери опора, но падна по гръб между товарните ролки.
Скот запълзя да я стигне, краката му се пързаляха силно по гладкия под.
Палетът навлезе във въздушния поток и с рязко подрусване мина по последните ролки към бездната, като повлече подире си осигурителното въже на Линда.
Скот се чу как изкрещява „Не!“, напрегна всички сили и сграбчи десния крак на Линда, пръстите му се опитваха да обхванат материята на гащеризона й колкото могат по-здраво. Усети как тялото й се ускорява към бездната, ръцете й отчаяно търсеха да се уловят за нещо, а кракът й се изплъзваше от протегнатите ръце на Скот.
Докато се плъзгаше гърбом към ръба, Линда в ужас се хвърли напред и с последни сили се вкопчи в ръцете му. Когато палетът с бомбата полетя навън, повлеченият осигурителен колан се освободи от ъгъла му и заплющя свободен.
Цялата тежест на младата жена увисна върху ръцете на Скот, двете му ръце до китките бяха зад ръба, а той самият започна да се хлъзга към отвора. С десния си крак се залови за една от ролките и отчаяно се опита да забие върха на обувката си в скобата, с която бе прикрепена към пода, ала не успя да се задържи. Усещаше как Линда бавно и неумолимо го издърпва към пропастта.