Кракът му докосна друга ролка, зацепи се за нея, но и тя, както и предишната, се завъртя и той я изпусна.
Риташе с все сила, но опитите му да намери някаква опора оставаха напразни. Нямаше как да пусне едната ръка на Линда без да я изтърве, а нямаше и за какво да се улови на ръба на отвора.
Десният му крак се плъзна покрай друга ролка. Ръцете му вече висяха извън ръба на вратата, а тялото на Линда се разлюля силно и тежестта й постави на изпитание хватката на пръстите му.
Виждаше я под себе си, как извива тяло във въздушната струя, как се напряга в безнадежден опит да предотврати падането. Осигурителните въжета плющяха лудо на вятъра и отвличаха вниманието му.
Още веднъж заби върха на дясната си обувка в скобата на ролката и този път се задържа!
Плъзгането спря, мускулите на крака му се разтегнаха болезнено, тъй като опора му бе само едно парче кожа от обувката. Шейсетте килограма на Линда се превръщаха в убийствена тежест — все по-трудно я удържаше, а не можеше дори да помисли да се опита да я изтегли.
Ситуацията бе отчайваща — тялото й се люлееше във въздуха; неговото собствено тяло не я бе последвало в бездната единствено благодарение на хватката на крака му в обляната от дъжда лъскава ролка.
„Медуза“ бързо бе изчезнала под крилото, ала Скот мярна долу някаква сянка, която му заприлича на Ф-15. С периферното си зрение зърна и още една, но не намери никакъв смисъл в това видение, тъй като цялото му същество бе съсредоточено върху това да задържи Линда. С ужасяваща яснота осъзна безнадеждността: тя бавно се изплъзваше от ръцете му.
Погледът на Линда Макой срещна очите му и той видя в тях примирение.
Самолетът бавно излезе от левия си завой и навлезе в хоризонтален полет.
Ако Док даде рязко газ, помисли си Скот, няма никакъв начин да я удържа.
Ала независимо дали Док щеше да го направи или не, той усещаше вече как ръцете й се отпускат.
Полет „Вълк“ — 7:46 вечерта, източно време
Водещият пилот на двойката Ф-15 летеше на трийсетина метра под и малко зад лявото крило на 727, за да огледа отворения товарен люк, когато боингът изведнъж зави наляво. Пилотът на изтребителя се спусна с още няколко метра, за да запази безопасна дистанция и погледна къде бе воденият, който се придвижваше напред, за да установи визуален контакт с командира на 727.
Какво, по дяволите, прави той? — запита се водещият пилот. Бързото движение на нещо голямо в пастта на товарния люк бе убягнало от вниманието му, но след като напусна самолета и сякаш увисна за миг във въздуха, пилотът на Ф-15 разбра, че бе товарен палет, който падаше право към неговата кабина.
— Исусе Христе! — възкликна той, бутна лоста надолу и рязко се стрелна вляво.
Контейнерът профуча на метър и нещо от дясното му крило и изчезна в облаците под тях.
Адреналинът бушуваше във вените на пилота след избегнатата на косъм катастрофа, останала незабелязана за водения. Той погледна надясно към товарния люк на 727 и онова, което видя този път, го вледени — някой висеше през отвора.
Боже мой! — помисли си той. — Това е човек от екипажа!
След като 727 изравни криле, водещият пилот се приближи още. Висящата фигура бе на жена, държеше я мъж, който сам бе надвесен през ръба и явно губеше битката.
Мислите на пилота запрепускаха трескаво. Дали бе възможно да приближи още и да помогне по някакъв начин?
Не, това бе невъзможно без да удари боинга.
Дали би могъл да отвори кабината си и да улови жената?
Не, ако тя се пуснеше и не улучеше даже с няколко сантиметра, някой от двигателите му щеше да я погълне и край.
Безпомощен и ужасен, майорът от ВВС задържа самолета си на десетина метра разстояние и се опитваше трескаво да измисли някакъв изход. В същото време пламналото му съзнание стигна до ужасната истина: онова, което бе изхвърлено от борда, навярно бе оръжието „Медуза“ и то щеше да се удари о повърхността на океана под тях след по-малко от минута с неизвестно какви последици.
Мисията им очевидно се бе провалила.
— „Скот еър“ петдесет, чувате ли ме на „Часовоя“ на военните честоти?