Предаваше воденият, опитваше се да се свърже по радиостанцията с екипажа на боинга. Отговор не последва.
Дали пилотът знае какво става отзад, в товарния му отсек? — запита се водещият.
Мъжът, който висеше от люка отново се опита да издърпа жената, но явно бе вече много уморен. Видя сплетените им пръсти, опитваха се да се удържат.
Целият му професионален инстинкт, всичко научено на тренировките влизаше в противоречие с чисто човешките му чувства. Там някъде човек бе изпаднал в беда и трябваше да има начин да се помогне.
Но нямаше.
Бе очевидно, че мъжът и жената губят битката. Никога дотогава майорът не се бе чувствал толкова отчайващо безпомощен.
Вивиан Хенри бавно осъзна видяното — как Линда изчезна зад борда, почти последвана от Скот. Няколко секунди тя просто стоя ужасена до вратата на кабината, не знаеше дали да се притече на помощ на Скот, или да се втурне в кабината и да каже на Док.
Избра второто и бързо прекрачи Джери.
— Те какво?… — попита Док с вдигнати вежди, докато изправяше самолета в хоризонтално положение.
— Линда падна! Скот… Скот я държи, но и той е почти целия навън!
— Господи!
Очертанията на Ф-15 изплуваха в полезрението му в лявото прозорче, отвъд празното кресло на Скот и отвлякоха вниманието на Док, който все пак долови, че Вивиан се отправя към вратата.
— Не! — изкрещя й той. — Не отивай там без осигуровка!
Пилотът на Ф-15 сочеше шлема си. Док се опитваше да прецени дали ако наведе носа на самолета надолу, ще помогне на Скот. Ако го стореше прекалено бързо, бе възможно Скот да не успее да се удържи. Трябваше да му каже, а нямаше време за това.
Док включи станцията на военните честоти и набра аварийната.
— … Петдесет, чувате ли ме? — прозвуча гласът в слушалките му веднага щом щракна ключа.
Док натисна силно бутона на микрофона.
— Да. Тук сме — рече той. — Имаме човек зад борда!
— Виждам жената. Един мъж я държи. Изхвърлихте ли вече оръжието? — попита пилотът.
Запази скоростта непроменена! Никакво ускоряване! Бавно снижавай до нулева гравитация и може би той ще успее да изтегли Линда!
— Ф-15, снижавам се, за да опитаме да я приберем.
Док бутна леко щурвала напред и започна да изтегля плавно ръчките на газта.
Лявата ръка на Линда се изплъзна от хватката на Скот и двамата размахаха ръце в опит да се уловят отново. В един миг Скот си помисли, че я бе изтървал, ала стисна още по-здраво, с все сили дясната й ръка и отново възстановиха контакта си.
Не можеше обаче да я изтегли, обезсилваше се, опората на десния му крак заплашваше всеки миг да поддаде, макар изправянето на крилете да помогна неимоверно. Въздушната струя биеше безмилостно по Линда, а гравитацията я изтръгваше от него.
Той изведнъж се усети по-лек, след като Док насочи носа на самолета надолу — инстинктивно се опита да издигне Линда и да я издърпа назад. Ако можеше да я залюлее и да я прехвърли над ръба на люка и обратно в самолета…
Но допълнителното движение се оказа твърде силно и той усети как ръцете й се изтръгват от неговите. Видя я как пада и се носи към лявото крило. Поради намалелите гравитационни сили тя се издигна леко, тялото й пое назад в струята, а ръцете им вече стискаха само… въздух.
Водещият пилот на Ф-15 намали скоростта и се изравни със снижаващия се покрай него боинг.
Той виждаше сега 727 от друг ъгъл и разбра, че от повредения преден ръб на крилото изтича гориво. Огледа по-внимателно боинга, изостана малко със своя „Ийгъл“, след това се снижи, за да погледне още веднъж. Воденият му летеше вляво, успоредно с кабината. Точно това очакваше да види.
Но онова, което не видя, бе причината стомахът му да се свие на топка. Жената, която висеше под товарния люк, бе изчезнала.
Линда Макой знаеше, че животът й бе свършил. След като ръцете на Скот се изплъзнаха, тя размаха ръце да се улови за нещо, съзнанието й се съпротивляваше бясно на мисълта за дългото и студено падане, което й предстоеше. В този момент краката й докоснаха твърда повърхност.
След като вятърът със скорост двеста мили в час ускори движението й назад, 727 се заспуска по-бързо от нейното тяло и вместо да падне под лявото крило на самолета, тя се плъзна върху него.
С отчаян изблик на енергия Линда потърси да се улови за каквото и да е, но гладката алуминиева повърхност се плъзгаше под нея и тя полека се смъкваше към задния му ръб.