Выбрать главу

Внезапно, неочаквано дръпване под мишниците й я просна неподвижна по лице върху крилото. Вятърът я изтласка към фюзелажа — там, където крилото се съединяваше с корпуса на самолета.

Осигурителното въже! — помисли си тя.

Линда погледна встрани и нагоре. Видя прозорчетата на салона току над себе си. Въздушната струя бе жестока. Косата й се опъваше назад толкова силно, че я заболя глава; имаше чувството, че клепачите й ще се изтръгнат.

Ала осигурителното въже държеше, все още привързано към кнехта на пода в товарния отсек.

Тя протегна ръце, улови въжето и опита да се изтегли напред срещу главозамайващата сила на вятъра. С помощта на коленете си успя да се придвижи сантиметър по сантиметър напред, докато не стигна най-високата точка на овала на крилото.

727 вече излизаше от снижаването и тя се почувства по-тежка, ушите й пукаха, необходими бяха по-големи усилия да се задържи на място.

Успя да погледне напред. Видя Скот през товарния люк — държеше се за въжето и я гледаше с безпомощно удивление, а сетне той изведнъж изчезна.

Тя погледна зеещата пропаст между предния ръб на крилото и отвора на товарния люк. Разстоянието бе повече от три метра. Дори и на земята не би могла да скочи от крилото до вратата. Единственият начин да се върне бе да скочи от предния ръб на крилото и да увисне на въжето с надеждата да я изтеглят.

Невъзможно! Скот не можеше да я изтегли, дори и въжето да издържеше.

Тя затвори очи и долепи лице до крилото; изведнъж я обля дъждовен душ, който спря тъй внезапно, както бе дошъл. Проблясък от светкавица и гръмовен тътен долетяха някъде отляво. Може би проблясъкът бе от очаквания ядрен взрив — ала светлината мигновено избледня, значи бе само светкавица.

Ще загина тук, навън! — осъзна тя. Обзе я огромна тъга. Нямаше начин да оцелее дълго на крилото, дори въжето да издържеше.

Скот бе изпаднал мигновено в шок, след като Линда се изплъзна от ръцете му, ала като я видя върху крилото, задържана от осигурителното въже, той изведнъж се сепна и съзнанието му бе обладано от една-едничка мисъл:

Аварийните изходи над крилете!

Скот се втурна назад към крилото, сърцето му заби бясно. Сети се, че изобщо не бе проверявал аварийните изходи, но ако не бяха ги махнали, когато са преустройвали самолета в товарен, би могъл да отвори един от тях и да изтегли Линда в самолета.

Залепи лице о едно от прозорчетата и погледна надолу. Видя само дрехите на Линда, издути от яростния вятър, който обтичаше крилото. Каза на ум една къса молитва, докато хващаше лоста и го поставяше в положение „Отворен“.

Аварийният люк поддаде и с едно бързо движение той го издърпа към себе си, завъртя го и го изхвърли безцеремонно върху пода на товарния отсек.

На петнайсет метра встрани водещият пилот на двойката Ф-15 включи на честотата за връзка с водения и натисна бутона.

— Втори, от първи.

— Втори слуша.

— Натисни бутон пет, говори с командния пункт да изпратят танкера на изток за среща, височина на полета две-пет-нула. Да дойде колкото е възможно по-насам. На тази височина и скорост горивото ни скоро ще стигне критична точка.

— Разбрано.

Водещият се отмести вляво, малко под и зад 727, за да огледа изтичането на гориво. След като воденият се присъедини към него, заеха позиция малко над крилото на боинга и видяха, че в дъното на крилото имаше нещо. Като осъзна какво бе то, той ахна.

Натисна бутона на микрофона.

— „Скот еър“! „Скот еър“! Жената е на лявото ви крило, до фюзелажа.

В кабината на „Скот еър“ 50 Док остана поразен за миг от шока, преди да грабне микрофона и да отговори:

— Разбрано.

Без да знае, че Скот е наясно със ситуацията, Док взе микрофона на парлангото и гласът му избумтя в товарния отсек.

— Скот! Линда се държи на лявото крило! Пилотът на изтребителя я вижда на лявото крило!

Скот вече бе излязъл до кръста от люка във въздушната струя. Нямаше миг за губене. Знаеше, че нищо не можеше да се задържи в тази част на крилото — освен ако го нямаше осигурителното въже, което нишка по нишка се прерязваше от острия ръб на товарния люк.

Линда се намираше малко назад от аварийния изход, с лице долепено до крилото, със затворени очи, без да разбере, че Скот се бе появил над нея.