Той разтвори крака, за да получи здрава опора за тялото си, след това се наведе и я сграбчи за раменете.
Линда вдигна рязко глава, шокирана, че изведнъж го вижда над себе си.
Погледна към отвора на аварийния люк, а Скот плъзна ръце под мишниците й и улови примката на въжето около гръдния й кош. Тялото й все още изпитваше съпротивлението на въжето, но точно когато той започна да я изтегля към себе си, последните нишки се скъсаха и свободният край на въжето се изви като змия във въздушната струя зад тях.
Тя видя как въжето изплющя и се разви и веднага осъзна какво бе станало. Сега вече единствено неговата хватка я задържаше срещу силната струя. Линда се опита да се хвърли напред към люка. Беше вкочанясала, движенията й бяха забавени, а и във въздушния поток със скорост двеста мили в час и той бе на път да замръзне. Ъгълът бе невероятно труден. Той трябваше да извие тяло, да се наведе странично и да се опита да я изтегли към себе си, а след това — и през аварийния люк, като в същото време се стреми с все сили да не изпадне сам през отвора.
Внезапен дъждовен порив го заслепи за миг и заплаши хватката му, ала не му бе необходимо да вижда, за да я издърпа. Бавно, много внимателно той я заизтегля сантиметър по сантиметър към отвора, усети сплъстената й от дъжда коса по бузата си, след като успя да сключи пръсти зад гърба й и да задърпа по-силно. Вкара главата й в аварийния люк, а тя риташе с крака, за да му помогне.
През изхода минаха и раменете й. Скот вече бе вътре и прокара ръцете й през отвора. Линда сграбчи рамката на люка и се изтегли навътре, катапултира тялото си върху тялото на Скот, събори го по гръб на пода и се строполи до него.
Той я прегърна и я притисна силно, подложил ръка под тила й. Тя също се притискаше о него — разтреперана, обгорена от вятъра и вкочанена, а и двамата нито бяха в състояние, нито искаха да се пуснат.
Гласът й бе прегракнал:
— Боже господи… Скот… Благодаря ти. Мислех си, че…
— Знам!
— Бомбата не избухна! — сепнато рече тя.
— Какво?
Той изглеждаше озадачен.
Тя се отдръпна леко и изтри водата от челото му с трепереща ръка. Произнасяше малко завалено думите, опитваше се да възвърне гласа си.
Не можеше да крещи, затова се наведе към ухото му.
— Оръжието „Медуза“.
Той кимна и тя отново се отдръпна.
— Дотук — добре. Разполагаме с още няколко минути, ако таймерът на устройството още работи.
Скот изведнъж осъзна с вледеняваща яснота, че свободния край на осигурителното й въже продължаваше да виси през аварийния люк и подръпва леко тялото й. Той бързо го развърза, след което й помогна да се изправи. Краката й бяха като налети с олово и тя с мъка се затътри напред. Скот я прегърна през кръста и прехвърли едната й ръка през врата си. Така почти я отнесе до вратата на кабината.
Тридесета глава
„Скот еър“ 50 — 7:52 вечерта, източно време
— Той я изтегли вътре! — докладва Вивиан.
Док рязко извърна глава да я погледне.
— Добре ли са? И двамата ли са добре?
Тя кимна, твърде потресена, за да добави нещо към жеста си.
Док предприе леко издигане, след което си спомни, че изтребителят Ф-15 още се виждаше през прозорчето, а тъкмо в този момент пилотът го повика:
— „Скот еър“, можете ли вече да отговорите?
Док натисна бутона.
— Да, тук съм — рече той.
— Трябва да разбера дали вече сте изхвърлили оръжието, сър? — попита пилотът.
Док погледна към Вивиан, която се връщаше към вратата на кабината.
— Да, изхвърлихме го — отговори той, след което отново прозвуча гласът на водещия пилот на Ф-15:
— „Скот еър“, тук е водещият „Вълк“. Искам да ви съобщя, че имате теч на гориво, сър. От лявото крило на една трета разстояние, смятано от фюзелажа. Изглежда има пробив отдолу под предния край на крилото. Изтичането е постоянно.
— О, господи — рече сам на себе си Док.
Обърна се рязко надясно, опитвайки се да види пулта на Джери с датчиците за наличностите от гориво. Не можеше да види ясно стрелките.
Обърна се пак напред и натисна бутона за предаване.
— Колко силен е течът, „Вълк“?
— Изглежда доста силен, сър.
Док чу как пилотът замълча, след което се обърна към водения си.
— „Вълк“ две — на „Вълк“ водещ. Върни се до лявото ми крило.