— Разбрано от втори — отвърна воденият.
В съзнанието на Док се рояха хиляди мисли. Страшно много се нуждаеше да види как Скот влиза в пилотската кабина. Бяха изхвърлили оръжието и то не избухна при удара си о водата. Това бе добре. Това бе страхотно! Това означаваше, че имаха още шанс.
Док започна завой, за да застане на западен курс. При наличието на два двигателя и оставащото им гориво, той бе преценил, че ще могат да се доберат до брега на Южна Каролина. Но след като от резервоар номер едно имаше теч, сигурно щяха да останат без гориво някъде над водата.
Ще трябва да приводним разхерметизиран, осакатен самолет в ураган, без да имаме спасителни салове на борда. Страхотно! — помисли си Док. — Някой от палетите сигурно е закачил при падането си крилото.
— „Скот еър“, какви са намеренията ви? — попита водещият „Вълк“.
— „Вълк“ едно, няма да успеем да се доберем, ако губим гориво. Насочил съм се към брега. Мисля… мисля, че ще трябва да се решим на приводняване.
— Разбрано, „Скот еър“. Ние ще останем с вас колкото е възможно по-дълго.
Док се сети, че би могъл да спаси част от изтичащото гориво, като го прехвърли в друг резервоар. Включи автопилота и разкопча колана, за да може да се наведе назад от креслото си и да превключи клапаните върху пулта на Джери, за да започне подаване на гориво към двата двигателя от пробития резервоар.
Беше твърде късно. Резервоарът бе почти празен.
Той се спря за миг, за да погледне лицето на Джери, преди да се върне на мястото си.
— Как си?
Джери бе затворил очи. Клепачите му изпърхаха, като чу гласа на Док.
— Аз… а-а-а… след инжекцията ме боли по-малко, но все още… боли, Док.
— Дръж се!
Док се отпусна в креслото си и закопча колана, а в съзнанието му зажужаха едновременно хиляди мисли. Ако трябваше да се приводнят, колко ли високи бяха вълните? Дали можеха да се приводнят в близост до някой кораб? Какво трябваше да направи, за да намери кораб?
Той погледна към двата Ф-15 и осъзна, че пренебрегваше един ресурс.
— „Вълк“ едно — от „Скот еър“. Имам нужда от вашата помощ.
— Казвай, „Скот еър“.
— Можете ли да ни намерите някой кораб, до който да се приводним?
ВВС Едно — 7:52 вечерта, източно време
Новината, че ураганът „Сигрид“ е причинил дерайлирането на пътнически влак близо до гарата „Юниън“ във Вашингтон, достигна до ВВС Едно минута преди да долети новината, че двата Ф-15 бяха открили „Скот еър“ 50.
Президентът махна с ръка да прекратят информацията за катастрофата на влака на „Амтрак“, след като узна, че имало само леко ранени.
— Влязоха ли във връзка със „Скот еър“? Успяха ли да предадат онзи код? — попита президентът.
Генералът от ВВС в пентагонската част на Звездния кабинет поклати глава и пак се взря в бележките си.
— Сър, те са изхвърлили „Медуза“, тъкмо когато нашата двойка изтребители се сближили, преди да бъде установена радиовръзка. Оръжието е вече във водата.
— И няма експлозия? — попита президентът.
Генералът поклати отрицателно глава.
— Поне засега — още не. Напомням ви, че е възможно устройството да е издържало на удара и да продължава да си цъка на дъното. Все още съществува вероятност да експлодира по разписанието си.
— Как, по дяволите, са успели да го изхвърлят от 727? — попита президентът.
— Избили са вратата на товарния люк, като междувременно са изгубили и единия си двигател.
— Казвате, че все още може да експлодира — продължи президентът, — но как? От каква височина бе изхвърлено устройството? Искам да кажа, че съм спускал товари от въздуха, когато летях със С-141, и не помня случай товарът да е оцелял без парашут — дори спуснат във вода, винаги се разбива при удара.
Генералът леко сви рамене и вдигна ръце.
— Ние просто предполагаме, сър. Те казаха, че кожухът на устройството бил стоманен. Не е невъзможно да е оцеляло. Ако при удара е било унищожено захранването му, мислим, че това би могло да го дезактивира и тогава проблемът е решен.
— И тогава ще поискате флотът да го извади, нали?
Генералът вдигна глава и се взря в изражението на президента. Явно главнокомандващият бе съвсем наясно със същността на проблема.
— Да, сър, мисля, че бихме го направили.