— Връщаме се към нормалното положение, сър, при по-голямата част от екипировката. Няколко антени горе не работят, един радар е извън строя. Но спътниковите свръзки са възстановени. Бързият информационен трафик от спътниците потвърждава експлозията.
— Мистър Уилсън? — обърна се командирът към един от вахтените офицери.
— Сър?
— Време е да се обадим на началството. Съобщи на Атлантическото командване за състоянието ни и за понесените щети. Подгответе се да помогнем за спасяването на екипажа на гражданския самолет… стига да е още читав.
Той се обърна към старши офицера на вахтата.
— Радиостанциите дублирани ли са, старши? Можем ли да говорим със самолета?
— Да, сър.
Той посочи един от пултовете и командирът взе микрофона:
— „Скот еър“ петдесет, тук е „Айзенхауер“, как ме чувате?
Скот Макей отговори почти мигновено.
— Високо и ясно, „Айзенхауер“, слава богу.
— Командир Макей? Тук е капитанът.
— Здравейте, господин капитан. Благодаря за помощта.
— Вашето колетче очевидно е гръмнало, Скот. Имате ли някакви поражения там горе?
Скот набързо му описа всички аномалии.
— Окей — продължи командирът на „Айзенхауер“. — След малко ще те прехвърля на началника на полетите. Той ще ви зададе курс и ще координира действията ни така, че да можете да се справите. Трябва да държим курс по вятъра, докато се приводнявате, за да можем да вдигнем коптерите.
— Разбрано, сър.
— Желая ви успех.
Командирът остави слушалката и погледна към офицера, който се присъедини към тях — командирът на ескадрилата самолети Ф-14.
— Е, Бил, как оценяваш шансовете му?
Капитанът първи ранг заби поглед в земята, но след няколко секунди погледна командира в очите.
— Подскачащия е добър пилот, сър, но ще бъде чудо, ако успеем да измъкнем и един човек от този самолет жив. Навън имаме десетметрови вълни.
— Значи перспективите да кацне са съвсем лоши?
— Ще бъда изумен, ако самолетът не се разпадне при удара о водата. Той ще трябва да се приземи върху гребена на вълната толкова точно, че ще бъде прецедент, но дори и това да стане, при онзи отворен товарен люк ще потъне като камък.
— Значи смяташ, че е безнадеждно?
Капитанът поклати отрицателно глава.
— Не е безнадеждно, но е близо до безнадеждността. Шансовете им да оцелеят са много малки.
ВВС Едно — 8:08 вечерта, източно време
Повече от две минути спътниковите връзки предаваха „маймуни“ и „снежинки“, вместо шифрования поток от секретни данни, който обикновено свързваше монтирания на самолета кабинет за телеконференции на президента със съответните звездни кабинети в Ситуационната зала и в Пентагона. Но макар и бавно — благодарение на екип техници, които цифрово „масажираха“ сателитните транспондери, за да влязат в оперативен контакт — връзките се възстановиха.
В залата на Пентагона образът на президента най-сетне се избистри.
— Окей, какво е състоянието при вас? — попита президентът. — Получих потвърждение, че сме имали експлозия.
Генерал Кини пристъпи по-близо до заседателната маса и информира президента за непрекъснато увеличаващия се брой доказателства, че експлозията е причинила някои много странни ефекти.
— Изводът, генерале — попита президентът, — командните ни и управленски мрежи и системи още ли са в действие?
— Да, сър.
— Значи няма явни поражения върху военните канали, така ли?
— Нямаме идея колко са се изключили, сър. Бяха поразени всякакви видове свръзки, включително и тази. Но сме в оперативна готовност в световен мащаб.
Президентът кимна:
— Добре.
— И както изглежда, всичко се връща към нормалното. Нямаме оценка за пораженията върху гражданските системи. Откровено казано, имахме много проблеми при връзките по гражданските комуникационни линии, което е обезпокоително.
Президентът седна и изгледа за миг генерала.
— Онова нещо се е взривило на триста метра дълбочина, генерале. Как би могло да увреди вашите защитени комуникационни линии?
— Не зная, господин президент… Твърде рано е да се прецени. Но се обзалагам, че ще установим, че това не бе обичайна ядрена експлозия. А ако наистина е била Вълната на „Медуза“, всички сведения за това как е било конструирано оръжието просто вече са се изпарили.