Неочакваният тласък, който започна със слабо завъртане наляво, в следващия миг се превърна в мощен порив, решен да вдигне дясното крило и да ги претърколи наляво в невъзможно по силата си движение, го свари напълно неподготвен.
Секунда преди това бяха в идеално положение, следващата секунда — насочени твърде наляво, ускоряващи се върху гребена на вълната, а лявото крило режеше фронта на вълната.
— Не! — изстена Скот, дръпна силно щурвала и го тласна надясно, като едновременно бутна ръчките на газта до дупка.
727 отговори мигновено, носът се надигна, дясното крило се наклони и той усети, че бе дал твърде много надясно. Върна щурвала в средата, ала краят на дясното крило продължаваше да се спуска към върха на вълната, която бе току под тях и се надигаше.
Издигането на боинга продължи със странно люлеене, нещо ги дърпаше назад и Скот осъзна, че соплото на двигател номер две бе потопено във водата и ги теглеше като котва. В същия миг краят на дясното крило се заби на няколко сантиметра във вълната, вдигна силна струя пръски и завъртя самолета силно надясно.
Скот губеше управлението.
На двата двигателя им трябваха няколко секунди, за да достигнат пълната си мощност, ала в следващия момент те вече тласкаха 727 отзад с почти седемнайсет тона тяга и гребенът на вълната отмина под тях.
Отново бяха във въздуха, освободиха се от повърхността и бавно започнаха да набират височина.
Скот усети как Док търсеше думите, докато изравняваше самолета на седемдесет метра височина.
— Боже мой, Скот!
— Не постъпих правилно. Почти изгубих машината.
— Ще трябва да запишем в дневника „докосване и отлитане“. Господи!
— Много ли се отдалечихме?
Док погледна надясно и закима енергично.
— Аха.
— В коя посока да направя кръг, как мислиш?
Док се напрегна да види по-добре самолетоносача вдясно. Гласът му се отрази от прозорчето.
— Наляво, Скот. Вятърът ще ни отнесе достатъчно на север от него и ще можеш да подходиш отново.
Скот наклони боинга в трийсетградусов ляв вираж и набра още височина.
— Ще задържа на сто и петдесет метра.
— Какво искаш да им съобщя?
— Кажи им, че се връщаме да опитаме отново.
— Окей. Добре, искаш ли клапите да останат на четирийсет? — попита Док, очите му блестяха, а в тона му се прокрадна тревога.
— Да. Ще направя широк кръг.
Док предаде информацията на „Айзенхауер“ и видя как корабът изчезва вдясно. Завоят продължи сякаш цяла вечност, виещият вятър ги подхвърляше и люлееше, а компасната стрелка бавно отчете завоя от север през запад към юг.
„Айзенхауер“ се появи отново на може би три мили южно от 727, който летеше на запад от курса на самолетоносача, след това се стабилизира на югоизточен курс и отново пресече курса на кораба, този път в източна посока.
Откъм лявото кресло се чу силна въздишка. Скот хвана отново щурвала и постави дясната си ръка върху ръчките на газта.
— Окей, тръгваме.
Той повтори последните си наставления и снижи отново самолета до петнайсет метра височина, за да потърси подходящата вълна.
— Проблемът, Док, е в компенсирането на страничния вятър — обясни той. — Бях в идеална позиция, докато не ни грабна онзи порив. Не го очаквах. Този път обаче ще го чакам.
— Просто спускай спокойно и твърдо, Скот — рече Док.
Скот кимна.
И отново ъглите на атака изглеждаха невероятно сложни, когато маневрира над първата вълна, след това над още една, почти увиснал над водата.
Док се улови, че се безпокои дали Скот наистина можеше да се справи. Нямаше ли да свърши горивото им, докато опитва? Или пък изведнъж да реши да се спуснат, избрал неподходящия момент?
Може би в крайна сметка аз трябваше да поема управлението? — помисли си Док и веднага отхвърли тази идея. Това бе шоуто на Скот. И той трябваше да се довери на пилотските му умения.
— Това е лудост, Док! — смути мислите му гласът на Скот. — Ако можех да кацна срещу този проклет вятър, щяхме да сме далеч по-бавни над…
Млъкна насред дума, свил вежди, здраво стиснал щурвала, докато прелитаха на по-малко от седем метра над поредния масивен гребен.
— О, боже мой! — извика Скот.
Дясната му ръка тласна отново ръчките на газта напред, този път не докрай и докато Док го наблюдаваше разтревожен, Скот вдигна самолета от вълните и започна издигане.