За двамината души в контролната кула, разтърсващият удар на мълнията бе придружен от ослепително ярък блясък, който мигновено ги лиши от възприятия. И двамата диспечери едновременно осъзнаха, че лежат на земята, без да имат ясен спомен как се бяха озовали там. Скочиха бързо на крака в мига, в който светлините на „Скот еър“ 50 пробиха черните облаци в далечния край на пистата.
— Радиовръзката е извън строя! — извика единият.
— Какво прави той? — отвърна с въпрос другият и посочи към пистата.
Приближаващият самолет бе сякаш едва ли не увиснал в края на летището, носът му не сочеше към пистата, а към залива, докато пилотите се опитваха да задържат машината при силния напречен вятър.
После изведнъж самолетът започна да се спуска с плашеща бързина, с вирнат нос и бързо набиращ скорост, докато летеше към земята.
— Какво по…? — Единият от диспечерите грабна микрофона и натисна толкова силно бутона, че пръстът го заболя; беше забравил, че радиостанциите не работят.
— „Скот еър“, върни се! Върни се!
— Минипорив! — обяви другият и видя как носът на самолета се вдигна още, след като двигателите бяха включени на пълна мощност и ядни струи дим изригнаха зад опашката на боинга.
— Той ще се удари!
Скот почувства тъй желания тласък на трите монтирани в опашната част на боинга двигатели по напрежението в кръста си, когато дръпна щурвала, приковал поглед във висотомера, докато скоростта започна да расте. Беше потънал в някакво почти мистично спокойствие, в чувството, че само се вози, а не управлява — сякаш стоеше отстрани и наблюдаваше борбата да останат във въздуха с безпристрастно любопитство.
— Три метра, Скот! — сепнаха го думите на Док.
Скот виждаше дърветата отпред и вляво, а с периферното си зрение — тревата покрай пистата, която се носеше към тях. Бяха сякаш на сантиметри от земята.
— Скорост сто и трийсет мили в час и се покачва! — обяви Джери.
Скот остана съсредоточен върху това, което бе само загатнато издигане, и точно тогава го изненада силен порив отляво.
Дясното крило мигновено се наклони надолу и 727 се понесе странично срещу вятъра. Шумът и усещането за стържене на метал о бетона и резкият завой вдясно, след като десният край на крилото закачи пистата в облак искри, се усилиха многократно в кабината.
Крилете бяха пълни с гориво. Трябваше да спре тези искри и допира със земята.
Скот дръпна силно щурвала назад и инстинктивно го отмести леко вляво.
Краят на дясното крило се вдигна от пистата и в същия миг гумите на двата основни колесника се удариха с тъп звук върху пистата под ъгъл от почти четирийсет градуса, огромната сила занесе носа на боинга отново вляво с такова треперене и друсане, каквото Скот никога досега не бе усещал.
Секунда по-късно и носовият колесник опря пистата и Скот отново изтегли щурвала колкото можеше и смееше по-назад, усетил как вятърът повдига дясното крило. С усилие удържа крилете в равно положение; гумите свистяха и свиреха ядно и той осъзна, че са на път да забият лявото крило в меката почва до пистата.
Всичко в съзнанието му ставаше сякаш в забавен каданс. Ако лявото крило се удареше, то щеше да се забие, да ги тласне наляво, докато самолетът не се завърти странично и не се разруши в пламъците на огромна експлозия на горивото. Трябваше да се отлепи от пистата!
Завъртя кормилото почти докрай вдясно и заби щурвала в корема си. Усети как самолетът изведнъж подскочи от повърхността и бавно залитна, издигнал се отново във въздуха. Струваше му се, че ще мине цяла вечност, преди страничното клатене и вибрациите да престанат.
Гласът на Док наруши мълчанието.
— Скот! Върни се вдясно!
Гласът в съзнанието му крещеше същото предупреждение. Контролната кула бе вляво и те се носеха над тревата право към нея, стъклената й кабина бе на трийсетина метра, ала бързо нарастваше в страничното прозорче на Скот.
Погледна скоростомера. Стрелката трептеше върху сто и трийсет мили, а натискът, който креслото му оказваше в кръста, подсказваше, че продължава да се покачва. Необходима му бе скорост, за да се издигне, скорост, за да завие и да не връхлети върху кулата, скорост, за да надмогне земното привличане…
— Колесници — прибрани — нареди Скот. — Дано имаме късмета да не са повредени.
Док грабна лоста на колесниците и го постави в горно положение. Скот зави рязко вдясно и коригира курса на самолета, опитвайки се да прелети над сградата на контролната кула.