— Е-е?… — Тони вдигна ръце в жест на леко объркване. — До какъв извод ни води всичко това?
— Мъжът й е мъртъв от две години. Тъй като него го няма, той не може да има мотив да заплашва собствената си страна с предполагаема бомба.
— Да, така изглежда.
— Тя обаче има.
Тони се наведе напред.
— Какво имаш предвид?
— Вивиан Хенри притежава цяла планина от причини да ненавижда правителството и — може би — военните. Развела се е със съпруга си преди пет години. По време на развода й е присъдена половината от пенсията му и годишна рента след смъртта му, която е доста значителна. Живее си сравнително добре с доходите от пенсията, докато бившият й съпруг не умира от рак, след което тя се връща в дома им и подава молба за годишната си рента, която е горе-долу толкова, колкото е получавала от пенсията му. Но онези великолепни хуманисти от Управление „Кадри“ намират някаква уловка в съдебните решения и я отрязват. Аз също съм си имала работа с „Кадри“. Там властват абсолютно непробиваеми идиоти. Както и да е; „Кадри“ с радост й съобщават, че рентата й е невалидна и тъй като мъжът й е мъртъв, те дори не допускат да се преразгледа делото за развода и да се поправи грешката, макар че рентата си е от ясно по-ясно нейна. Това е отвратително решение, ала тя се бори с „Кадри“ през последните две години сама, без да стигне до никъде. Преди месец Федералният апелативен съд отхвърля жалбата й без последствия и й отнема рентата завинаги. Тази седмица тя обявява къщата си за продажба, може би защото не може да плаща просрочените данъци за сградата. А днес изведнъж се оказва над Вашингтон в този самолет с мистериозно устройство, най-вероятно ядрено, чийто часовник както изглежда вече цъка.
— „Най-вероятно“ ядрено ли? Дона, ти забравяш показанията за радиацията на онзи уред в Маями.
— Не, не забравям. Ние просто предполагаме, че ядреният материал, причинил онези показания, е на борда. Всъщност има и алтернативи, както ти сам посочи. Няколко други самолета не са били претърсени навреме. А от летището тогава са отпътували и камиони в най-различни посоки. Изводът? Може би гоним не онази лисица, която трябва. Може да е съвпадение. Жената на онзи учен решава да предприеме изнудване от въздуха с едно несъществуващо оръжие, а по някаква тъпа ирония на съдбата в същия момент неизвестен терорист пренася плутоний през Маями.
— Това вече отива твърде далеч.
— Тогава може би е истинска? Бомбата, искам да кажа. Това също е възможност за нея.
— Моля те, Дона, това е неправдоподобно. Някаква вдовица, която свършва парите, решава с остатъка от пенсията си да вдигне света във въздуха?! Не, дума да не става. Тук не надушвам заподозряна.
Дона се наведе напред, доближи лицето си до неговото и продължи с бруклински акцент:
— А-а-ло? Мъжът й е мъртъв, Тони. От две години. И още е мъртъв! Единственото живо същество, което има мотив, е Вивиан Хенри!
Тони се усмихна, вторачи се във върховете на обувките си за секунда, после отново я погледна.
— Добре, къде е тогава искането за пари? Няма никакви искания.
Дона се изправи, още гледаше сърдито, но гласът й бе по-тих.
— Може би ще дойде. Може би пък това наистина е бомба, а тя е готова да се самоубие, като възнамерява да затрие колкото е възможно повече народ, за да се разплати с официален Вашингтон. Кой знае?
Тони отбранително вдигна ръце към нея, за да я спре.
— Окей, окей. Тя има мотив, но ние не знаем дали има намерение, дали притежава тази ярост, тази възможност…
— О, възможността я има, това е ясно. Както ти казах, тя е излизала на ринга в Лос Аламос и съществуват достатъчно причини да се смята, че знае как да конструира фалшива бомба. Току-що говорих с хората от Комисията по ядрен контрол. Те още проверяват досието й, но потвърждават, че човек с нейното минало, с нейния опит, на това отгоре омъжена за ключов ядрен физик като Хенри, навярно би могъл да построи и истинска бомба. Това е правдоподобно, Тони. На всичкото отгоре, на борда на онзи самолет имаме говорещи компютри, които сипят заплахи, а тя е използвала компютрите с размах.