Какво съм сторила? Защо ще искат да говорят с мен?
Никога дотогава не бе разговаряла с хора от ФБР. Макар да бе сигурна, че не е извършила нищо лошо, дори мисълта да говори с тях я плашеше. Може би някой я подвеждаше, за да сбърка?…
Ала шефът й бе казал „веднага“.
Тя набра номера и несмело се представи. Отвърна й школуван женски глас:
— Много ви благодарим, че се обадихте, госпожо — рече жената от ФБР. — Необходима ни е спешна помощ във връзка със стара информация за госпожа Вивиан Хенри. Разбирам, че сте у дома си, но дали си спомняте тази жена?
Агентката обясни историята за отказаната рента, а Дорис затвори очи и потърка чело с пухкав пръст, сякаш се опитваше да накара спомена да изплува чрез масаж.
Вивиан Хенри. Навярно бе една от онези разведени жени, които търсеха подаяние от правителството, помисли си тя. Беше й писнало от такива — вечно хленчеха и молеха по телефона „Кадри“ да направят изключение и да им помогнат. Неколцина от тях може би заслужаваха помощ, ала тя знаеше, че повечето си бяха сами виновни, задето се бяха омъжили за негодници и за това, че бяха наели калпави адвокати при разводите, които не можеха да подготвят като хората едни документи за наследствена рента. Тя самата не получаваше никакви подаяния и, доколкото зависеше от нея, всичките тези префърцунени бивши женички трябваше да се хванат на работа и да си изкарват хляба, както тя самата го бе правила цял живот. Майната им! Майната им на всички!
Гласът на агентката от ФБР я върна към действителността.
— Госпожо, това име говори ли ви нещо? Вашият началник ми каза, че сте водили това дело лично и че сте разговаряли с жената.
В паметта й изплуваха няколко имена и лица, всичките свързани с жалби и с отчаяни жени, а за самата нея — със спешна работа да приготви папките за юристите на правителството. Винаги, когато някой обжалваше решение на „Кадри“, на всички им се налагаше да работят по-усилено, за да са абсолютно сигурни, че решението няма да бъде отменено.
— Не знам. Занимавам се с много такива — отвърна тя.
— Е, добре, спомняте ли си някоя от тези жени някога да ви е заплашвала? — попита агентката от ФБР.
Заплашвана. Това бе по-различно!
В паметта й се появи лицето на очевидно разглезена снобка със скъпо кожено палто в ръка, нейното снизходително, презрително изражение, когато се бе изправила да си върви.
— Ще съжалявате много! — бе рекла тя на Дорис. — Аз ще се погрижа за това.
— Какво имате предвид? — бе попитала Дорис, извадена от равновесие и принудена да заеме отбранителна позиция.
Жената бе посочила с високомерен жест малкия кабинет на Дорис в главната сграда на „Кадри“ и бе хвърлила официалните си писма обратно на бюрото й. После, извън себе си от нерви, бе креснала:
— Ти, недоучена кучко! Не можеш дори да напишеш едно интелигентно писмо, навярно не си завършила и гимназия, не разбираш нищичко от онова, което ти казвам и мислиш, че би могла да интерпретираш съдебно решение, което определя финансовото ми състояние в бъдеще? Това е един глупав фарс! Ще ти кажа какво ще направя. Ти ще одобриш изцяло тази жалба, иначе ще си платиш последиците!
Дорис си спомни как се бе изправила с разтреперени крака, с изкривено от объркване и яд лице. Ненавиждаше конфронтациите и ако онази жена не препречваше изхода, щеше да си излезе и да я остави сама.
— Щом… щом твърдя, че жалбата ви е неоснователна — бе заекнала тя, — … значи това е така, независимо дали се смятате за умна или не. Правилата са си правила. Аз просто ги следвам.
Точно тогава жената се бе навела и бе приближила тъй, че никой друг да не може да я чуе. Гласът й напомняше яростно съскане:
— Ако ти, невежество такова, ме лишиш от доходите ми, аз ще те унищожа, от теб тук ще остане само една димяща дупка! Разбра ли!
— Вие, вие ме заплашвате! — бе рекла Дорис, опитвайки се тонът й да прозвучи заплашително, но без успех.
— Не. Това не е заплаха. Това е обещание.
Жената бе облякла дългото си до глезените елегантно палто и бе изчезнала в коридора, а Дорис бе останала разтреперана зад бюрото, без да е в състояние да изрече и дума.
Сигурно е тази, която търсят!
— Госпожо? — прозвуча отново гласът на жената от ФБР.
— А?
— Попитах ви дали сте била заплашвана?
— Имате предвид неща от типа „Ще ти дам да се разбереш, ако не направиш както ти кажа“?