— Точно така.
— Да.
— Да? С други думи сте били заплашена от тази жена?
— Бях заплашена, да.
— Но дали точно от Вивиан Хенри?
Дорис се замисли. Нямаше добра памет за имена, ала си спомняше, че бе унизена.
Хенри. Вивиан Хенри. Да. Това бе кучката. Превъртя няколко пъти името в съзнанието си. Спомни си случая с Хенри. В решението на съда имаше слаби места. Лесно бе да се откаже рентата.
— Да. Това бе Вивиан Хенри.
— Разкажете ми какво се случи и какво ви каза тя.
Чиновничката се усмихна вътрешно. Една невзрачна служителка не разполагаше твърде често с подобна възможност да си отмъсти.
Ей Би Си Нюз — Ню Йорк — 5:30 следобед, източно време
Ураганът, който опустошаваше източното крайбрежие от Ню Джърси до двете Каролини, трябваше да отнеме по-голямата част от трийсетминутните вечерни новини. Картина, предавана на живо от крайбрежието плюс интервютата — метеоролози и специалисти, изучаващи атмосферата и глобалното затопляне, бяха вече на линия, докато в Ей Би Си се готвеха да покажат какво се случва с помощта на графични изображения.
Нещо ново обаче събираше все повече и повече членове на новинарския екип. От вашингтонското бюро на мрежата бе дошло съобщение за нова, несвързана с времето криза, с която се бе сблъскал Белият дом.
— Обичайното отричане, разбира се — обърна се вашингтонският кореспондент на Ей Би Си към колегата си в студиото, — но един от най-добрите ни източници в Белия дом потвърди, че Ситуационната зала е задействана на пълни обороти и кризата, за която става дума, е някакъв вид терористична заплаха в страната.
— Значи имаме само един източник за тази новина, така ли?
— Имаме два, но ми съобщават само, че нещо е в ход и може би включва заплаха за употреба на ядрено оръжие.
— А другите телевизионни мрежи?
— Няма нищо от другите мрежи, но съществува вероятност за истинска бомба. Знаеш как клетъчните телефони могат най-неочаквано да променят честотите си и да попаднете на нечий чужд разговор, нали?
— Да. Случвало ми се е.
— Член от екипа на сенатор Пиърсън се обади на един от приятелите си преди петнайсет минути и поиска да научи дали знаем нещо за ядрена тревога във военновъздушната база на флота „Патюксънт ривър“. Изглежда е засякъл отчаян разговор на някого тук с жена в Пакс ривър, в който й казал да качва дъщерите си в колата и да поема веднага на север. Проверихме случая. В базата е в ход евакуация, само преди няколко минути граждански товарен самолет се е опитал да кацне и е отлетял в силния вятър, ала официалното становище от базата е, че евакуацията е поради урагана.
— Това правдоподобно ли е?
— Едва ли. Били са предупредени за урагана ден преди това, но не са предприели нищо. А сега, след като вятърът вече вилнее, няма логика да се мести базата.
— Разполагате ли там с радиоскенери, за да следите авиационните честоти? Тук имаме онази интернет информация, че някакво ядрено устройство кръжи над Вашингтон, а сега ти съобщаваш за граждански самолет, който се опитал да кацне във военноморска база. Бих искал да узная дали самолетът е още в този район. Ако наистина носи на борда си ядрен заряд, ще се окажат застрашени три милиона души.
— Напълно съм наясно с това, особено след като и аз съм един от тях! Да, имаме скенер и следим честотите. Ще ви държа в течение. Какво открихте вие в Ню Йорк?
Старши продуцентът на вечерните новини се настани тихомълком на един стол до същата маса и даде знак на кореспондента да продължи.
— Открихме един пенсиониран ядрен физик, който е работил по Проекта „Медуза“. Той обясни същността му и каза, че преди половин час един негов добър приятел е разговарял с някакъв репортер от „Уолстрийт джърнъл“. Репортерът твърдял, че е следил телефонните разговори от онзи самолет. Сега се опитваме да открием репортера, защото нещата започват да звучат вече съвсем правдоподобно и плашещо. Получи ли резюмето, което ти пуснах по електронната поща?
— Пред мен е. Петият етаж взе ли вече решение?
Споменаването на кабинетите на управата на Ей Би Си Нюз предизвика споглеждане сред екипа около пулта.
— Още не. Изчакват. Опитваме се също да определим рисковете за националната безопасност от огласяването на проблема. Ще бъдем готови за извънредно включване на живо, ако се наложи.