Думата „потвърждение“ най-сетне си проби път в съзнанието му. „Само ако сме сигурни“, бе предупредил той Айра. Може би това бе последната цифра в кода, с който да се отключи катинара. Навярно Ей Би Си можеше да даде онова потвърждение, от което се нуждаеше, за да бъде сигурен.
— Кажете ми първо вашите данни — рече Пийт. — Ако съвпадат, ще споделя с вас моите.
— Справедливо е. Имате ли писалка?
— Да.
— Да започнем със странното съобщение от Пакс ривър.
Тринадесета глава
На борда на „Скот еър“ 50 — 5:40 следобед, източно време
Джери Крисчън протегна дългото си тяло колкото можа по-напред от креслото на бордовия инженер и леко постави костеливата си лява ръка върху рамото на командира. Скот нагласяше приемника на флайтфона, опитваше се да постави слушалката върху вилката й, след като бе приключил последния си разговор с ФБР. Силната турбуленция бе изчезнала, ала боингът все още се подмяташе и клатушкаше по западния си курс към неизвестна точка, но по-далеч от най-силните ветрове на урагана. Червената лампичка „колесник — несигурен“ продължаваше да трепка тревожно.
— Скот, разполагаме с още четиринайсет и половина тона гориво. Това прави не повече от три часа полет, в зависимост от това, накъде ще летим. Могат да се окажат и по-малко, ако останем на по-малка височина.
Скот Макей погледна инженера, но остана мълчалив.
— Какво казаха федералните, Скот? — кимна Док към флайтфона. — Май не са много доволни, че не можахме да кацнем в Пакс ривър.
— Окей, ето какво е положението. Нашият приятел от ФБР иска да отлетим към военновъздушната база „Макгуайър“ в Ню Джърси и да останем в режим на изчакване, докато групата специалисти от Пакс ривър не пристигне. Флотът ще ги качи на техен транспортен самолет и ще ги откарам там. Пожелавам им много късмет с тези ветрове!
Скот улови с периферното си зрение как инженерът поклаща неодобрително глава. Обърна се леко надясно.
— Какво има, Джери?
Отговорът на ококорилия се инженер издаваше силна възбуда:
— Защо, за бога, ще изберат „Макгуайър“? „Макгуайър“ е твърде близо до Ню Йорк и Филаделфия и навярно базата е подложена на силата на урагана не по-малко, отколкото Пакс ривър. Дори тези приказки за Ефекта на „Медуза“ да не са истина, ние си летим напред-назад с двайсетмегатонна термоядрена бомба, която може да убие — колко — десет милиона, двайсет? Тия да не са полудели?!
— Очевидно не вярват, че ще се взривим — отвърна Скот.
Очите на Джери горяха.
— Можеш ли да си представиш с какво си имаме работа тук? Ами ако това нещо гръмне, докато сме над Ню Джърси? Само радиационният облак ще причини рак, лъчева болест, слепота и тъй нататък у милиони хора по цялото Източно крайбрежие. Но ако може също така да възпроизведе и тази „Медуза“… как го наричаха?
— Вълна. Нарича се Вълната на „Медуза“ — въздъхна Скот.
— Да. Ако тя може да причини такива поражения, защо ФБР или който и да е, ще иска да я приближи до банковите центрове в Ню Йорк?
— Добър довод — съгласи се мигновено Док, без да откъсва поглед от уредите, след като изкачи 727 до пет хиляди метра и започна да изравнява на пет хиляди и триста.
Гласът на диспечера от вашингтонския център изпълни слушалките им.
— „Скот еър“ петдесет, виждам, че изравнявате на пет хиляди и триста, завийте сега надясно на три-нула-нула градуса и съобщете за намеренията си.
Док погледна наляво, видя как Скот взе микрофона, но се спря и погледите им се срещнаха.
— Някакви свежи идеи? — опита се да бъде духовит Скот.
Док поклати глава и въздъхна.
— Май нямам.
Скот се извърна към инженера.
— А ти, Джери?
— Нямам… Не знам какво друго можем да правим, освен да си сътрудничим с тях. Но „Макгуайър“… не разбирам логиката им. Може би трябва да им се обадиш отново?
Скот поиска курс към „Макгуайър“, получи разрешение, след което вторият пилот зави по новия курс и включи автопилота. Док прокара едра длан по плешивото си теме и се пообърна в креслото си, усетил, че Скот очаква да обсъдят създалата се ситуация.
Изведнъж видя, че сгъваемото столче зад Скот, където допреди минути бе седяла Линда Макой, е празно. Още щом се издигнаха на безопасна височина тя бе предприела бърз преход назад, към товарния отсек, за да види какво става с Вивиан Хенри. Док внезапно осъзна, че тя му липсва, сякаш отсъствието й превърна плашещата дилема в единствена.