— Аз… имам чувството, че се намираме в някакъв безконтролен полет, момчета. Ситуацията ни диктува, но не знам какво друго да направя. На самолетоносачите съм работил край ядрено оръжие, но никога не съм летял с истинска, закачена на задника ми бомба. Какво ще стане, ако не могат да я обезвредят? Какво можем да направим тогава?
— Нека видим с какво разполагаме, Скот — започна Док и взе да изброява, като свиваше пръстите на дясната си ръка. — Първо, онова устройство там отзад може да е и неразрив, но нито ние, нито властите могат да рискуват с това. Второ, ако приемем, че е истинско, тогава ни остават по-малко от два часа и половина, преди да се взриви и ако не бъдем на — да речем — поне на петдесет мили далеч от него, когато това стане, ние също загиваме.
— Трето — намеси се Скот, — … никой от нас не знае как да обезвреди подобно нещо. Така че трябва да направим всичко необходимо, за да откараме този самолет там, където някой експерт ще може да прекрати обратното броене. Съгласни ли сте? Значи, след като не можем да изхвърлим товара от 727 по време на полет, единствената друга възможност е да кацнем някъде и да прехвърлим бомбата на С-141 или на С-130, който да я изхвърли в морето, за да се предотвратят най-тежките поражения. Ако не беше този проклет ураган, щяхме да разполагаме с достатъчно време, но боже мой, с всяка следваща минута летене покрай Източното крайбрежие, ние самите се превръщаме почти в терористи. Можете ли да си представите какво ще си помисли всеки обикновен човек там, долу, ако знаеше какво се носи над главата му?
— Страхотен имидж за нашата малка компания, нали? — горчиво се засмя Док.
— Господи… — въздъхна Скот. — Лети си някакъв самолет с един малък предмет на борда, който може да те изпепели дори от трийсет мили разстояние… По дяволите Ефекта „Медуза“, една заредена ядрена глава е достатъчна, за да погълне цялото ми внимание.
Док кимна.
— И какво ще стане — рече тихо Джери, — ако кацнем в „Макгуайър“ и експертите не могат да я обезвредят или да я преместят? Тогава?
Док се бе навел отляво над централния пулт. Той се поизправи, потънал в мисли, а Скот посочи назад, към товарния отсек на боинга.
— Знам, че ако нищо друго не измислят, те могат да унищожат самолета заедно с бомбата вътре. Взривяването му от разстояние ще свърши работа.
Док изглеждаше слисан.
— Да го взривят ли…? Но това не отговаря на целта!
Скот поклати глава.
— Това няма да предизвика ядрена експлозия. Това е способът на военните да се отърват от ядрено оръжие, за да не попадне във вражески ръце. Спомням си го от инструкциите във флота. Или го изгаряш, или му залепяш мощен експлозив, който да взриви детониращото устройство вътре в бомбата. Така се унищожава задействащия ядрения взрив „спусък“, преди той да сработи. Единственият проблем е радиоактивното замърсяване. Плутониевият заряд се оголва. Ще трябва да сме доста надалеч от летището, когато направят това.
— Може би това ще свърши работа — въздъхна Джери с облекчение. — Ако не могат да изключат машинката, могат да я гръмнат безопасно. — Засмя се, без да му е много смешно и добави: — След като я доставим на земята и се отдалечим достатъчно от този самолет, разбира се.
Док Хазърд мрачно клатеше глава.
— Забравяте нещо, момчета.
— Какво, Док? — попита Скот.
— Ами Вивиан? Тя не може да се отдалечи на повече от пет метра, иначе онова нещо ще гръмне.
Тримата млъкнаха за известно време, след което Джери наруши мълчанието:
— Ами, ние не сме съвсем сигурни, че мъртвият й съпруг казва… — или е казвал истината за това, доколко може да се отдалечи от бомбата, нали така? Може да гръмне, а може и да не гръмне. Просто не можем да бъдем сигурни.
— Дали да рискуваме? — изгледа ги Скот. — Знаем, че устройството засича присъствието й, но дали ще ни предупреди отново?
Док хвърли око на уредите, колкото да се увери, че автопилотът работи добре, след това се извърна и кимна.
— Да. Аз мисля, че ще го направи. Онзи негодник е искал да я измъчва. Той не би оставил всичко да свърши просто така. Изчадието му ще ни предупреждава отново и отново, само да я държи непрекъснато под страх.