— И тъй — заключи Джери, — смятате, че ако не могат да го обезвредят, ние бихме могли да тестваме заплахата с пейсмейкъра, като постепенно отдалечаваме Вивиан от устройството?
— Както сам видя, то не реагира когато се отдалечихме от Пентагона — рече Скот. — Ние сме вече на доста километри от там и все още сме живи.
Док посочи уредите и сетне се обърна към командира:
— Скот, един от нас трябва да отиде да види какво става с дамите. Аз привързах Вивиан, но се безпокоя, че Линда Макой се разхожда необезопасена.
Скот започна да сваля презрамките на колана си и го откачи.
— Аз ще хвърля едно око. На Линда й изкарахме акъла, докато се опитвахме да кацнем там.
— Самите ние си изкарахме акъла, та какво остава за жените! — завъртя глава Док.
— Преди да идеш, Скот — рече бордовият инженер, — има още нещо, което всички трябва да обсъдим.
Скот веднага усети промяната в тона му. Винаги, когато нещо преминаваше от сериозна към критична фаза, тонът на Джери се променяше неуловимо, а погледът му отразяваше дълбочината на неизречената му тревога.
— Какво, Джери?
Док се размърда в креслото си.
— Не ми е приятно да повдигам този въпрос, но досега винаги сме смятали Вивиан за жертва и дори не сме допускали друга възможност.
— Каква възможност? — попита Скот, силно смутен от посоката, в която поемаше разговорът.
— Вивиан ми харесва. Надявам се да не е вярно, но…
— Какво, Джери? — настоя Скот.
Док също се обърна и се взря през рамо в изражението на инженера.
— Добре, нека предположим… само да предположим… че това не е измислено от мъртвия й съпруг. А че е нейно дело. Не забравяйте, че той е мъртъв от две години. Какво значение би имало за него?
Док изсумтя и завъртя очи.
— Това е идиотско, Крисчън.
— Почакай… — Скот вдигна ръка, за да прекъсне протестите на Док. — Искаш да кажеш, че тя би могла да стои зад всичко това, така ли, Джери? Но защо, за бога? Какво ще постигне?
Джери отново поклати глава.
— Не знам защо. Не я обвинявам. Просто предлагам алтернативно обяснение, което не сме обсъждали.
Скот и Док се спогледаха. Тримата потънаха в мълчание, което обаче бе моментално нарушено от звъна на флайтфона.
Обаждаше се Тони ди Стефано. След по-малко от минута разговор Скот постави обратно слушалката с озадачено изражение.
— Какво? — попита Док.
— Отново промяна — поклати глава командирът. — Изглежда и на тях им е светнало, че Джери е прав и „Макгуайър“ е твърде близо до Ню Йорк и Фили, тъй че сега трябва да летим на юг, към военновъздушната база „Сеймур-Джонсън“ в Северна Каролина.
Док поклати отвратен глава.
— Естествено. Както винаги, никой от властите не може да вземе окончателно решение. Какво друго?
— Каза нещо много странно — продължи Скот и погледна към Джери. — Интересува се дали Вивиан Хенри може да чуе разговора ни. Попитах го защо, но той не пожела да ми обясни.
Източен Вашингтон — 5:40 следобед, източно време
Телефонната слушалка беше вече положена на вилката, когато Дорис си спомни нещо съществено. Шокът от разговора й с ФБР я бе поразтърсил за известно време, но изведнъж споменът за онова дело изскочи в съзнанието й ведно с фамилното име на онази жена, която бе заплашила да взриви „Кадри“.
Не беше Хенри. Облечената с кожи кучка се казваше Уоткинс! Значи не бе същата, за която питаха от ФБР.
Дорис поседя известно време върху изтъркания диван във всекидневната и се опита да се съсредоточи, изплашена далеч повече от преди. Може би трябваше да позвъни на онази жена от ФБР и да й каже, че й е дала погрешна информация?
Дорис погледна към телефона; стомахът й се бе свил на топка. Ами ако във ФБР й се ядосат, че ги е подвела? Можеше да изгуби работата си. Беше ги излъгала, нали така?
Но те не знаят това… Освен ако аз не им кажа.
Вивиан Хенри навярно бе просто поредната разведена глезла, реши тя, и дори да не бе заплашвала „Кадри“, сигурно си го е мислила, което си беше почти същото. В крайна сметка тя бе обжалвала решението. Това превръщаше тази Хенри в неин враг. Тя бе поставила под въпрос разумността на решението на държавата, което им струваше време, а съдът бе постановил, че Дорис е била права. Спомни си сега за присъдата. Почувства се много добре след нея. Кучката си бе получила онова, което заслужаваше, а Дорис се бе усетила важна и умна. Съобщението за съдебното решение бе дошло миналата седмица.